Беззвездната корона

— Искам тя да бъде доведена във Върховръх — каза Торант. — Тук, където Изповедниците и нашите лекари могат да я изследват подробно. Кръв, жлъчка, плът, каквото е нужно. Знанието за нейната уникалност може да се окаже полезно. Но във всички случаи такава благословия от боговете не бива да гние в блатата.

Най-после погледът на краля се спря върху тъмния му син.

— И понеже тези въпроси са от извънредно голяма важност за кралството, принц Канти ще се включи в лова.

Канти отстъпи крачка назад, зашеметен.

Кралят продължи:

— До мен стигна информация за значителните му умения в тази област. Крайно време е вторият ми син да излезе от сенките и да покаже, че е достоен.

Канти се опита да се измъкне, представяйки си как гази през блатата. Потърси думи да възрази срещу включването си, но не намери такива. Как можеше да откаже на краля, своя баща?

Микен не изглеждаше по-щастлив от него. Поизправи се в стола си и се приведе да зашепне в ухото на краля, но бе смъмрен. Единственото, което можеше да направи, бе да изгледа втрещено краля и васалния генерал.

В гърдите на Канти се разгоря топлина. Нима брат му бе толкова самовлюбен, че не можеше да позволи той да заблести малко по-ярко?

Фрел се изпъна.

— Ваше величество, ако позволите, бих искал да придружа принц Канти. Щом той ще отсъства цял месец, мога да продължа обучението му с уроци, каквито намеря в блатата или в Манастира. Освен това може би знанията ми за крилатите твари ще се окажат полезни за дестилирането на отровата на звяра.

Кралят махна небрежно с ръка.

— Както смяташ за най-добре.

Алхимикът се поклони и отстъпи до Канти, като му хвърли разтревожен кос поглед. Канти си спомни черното съобщение на масата на наставника си и усети как примката около шията му се затяга още повече. Но сега не му беше времето да обсъждат такива тревоги, особено след като всички очи бяха вперени в него — тъмния син на краля.

— Ко… кога тръгваме? — заекна Канти.

— Корабът ти заминава след два дни — отвърна баща му. — Така че побързай да се приготвиш.

Канти кимна. Разбираше защо е това бързане. Кралят искаше по-малкият му син — който открай време беше черната овца в семейството — да се махне от града преди предстоящата сватба на Микен с лейди Миела.

„Така да бъде.“

След като всичко бе решено, кралят отблъсна стола си назад със силно стържене и стана.

Микен бързо последва примера му, както и останалите. Когато се надигна, Хадан се взря в Канти, лицето му бе стоическо и студено. Ръката му легна върху дръжката на една кама, прибрана в кания на кръста му, докато измерваше с очи по-младия от двамата принцове. Ако се съдеше по мръщенето му, преди да се извърне, васалният генерал не хареса онова, което видя.

„Не мога да не се съглася с теб — помисли си Канти. — Но пък има шанс това да се промени.“

И той знаеше коя е първата крачка към тази цел.

Канти пренебрегна погледите, хвърляни към него, докато се изкачваше по каменните стълби, виещи се през казармите на Легиона. Никога досега не беше стъпвал тук. Очакваше да чуе звън на стомана, дрезгавите викове на сурови мъже, грубите шеги на бойни другари.

Вместо това тренировъчните зали на кралските легиони изглеждаха също така спретнати като залите в Калето. Единственото изключение беше лаят от кучкарника в подножието на казармите, където бойните кучета на легионите живееха и тренираха редом с момчетата и младежите.

Докато Канти се изкачваше, хората, с които се разминаваше по стълбището, го зяпаха. Още не бе облечен в официалните си дрехи, но всички познаваха Мухльото, Принца пияндурник на Върховръх. Зад гърба му се носеха шепоти и откъслечен смях, но той продължаваше право напред.

Стигна до осмото ниво на казармите, намери нужната врата и почука.

Отговори му приглушена ругатня и тътрене на крака. Вратата се отвори рязко.

— Какво искаш…

Думите на Микен заглъхнаха, щом го позна. Бурята, трупаща се на челото му, се разнесе и бе заменена от предпазливо присвиване на очи.

— Канти, какво правиш тук? Да не си се загубил на връщане към Калето?

Канти пренебрегна закачката и се промуши покрай брат си. Щом влезе, с изненада откри, че квартирата на светлия син на краля е дори по-малка от неговата в Калето. Имаше само разхвърляно легло, малко очукано бюро и голям гардероб, който зееше отворен, разкривайки сребристия блясък на броня. Микен бе свалил пищните си одежди и бе само по дълга долна риза до коленете. Изглеждаше много по-млад и изобщо не приличаше на бляскав кандидат-рицар.

Канти вдигна малката абаносова кутийка, която бе донесъл.

— Подарък. За сватбата ти. След като няма да присъствам на церемонията.

Микен се намръщи.

— Можеше да пратиш куриер.

— Исках да ти го донеса лично.

Микен въздъхна и взе кутийката. Щракна закопчалката и я отвори. Взря се вътре за един дълъг момент. Когато вдигна отново глава, лека усмивка играеше по красивите му устни. Изражението му бе едновременно очарователно и развеселено.

— Запазил си я — каза той.

Канти сви рамене.

— Че как да не я запазя?