Беззвездната корона

— Много мило да го кажеш. Но напоследък трябва да полагам усилия да не изоставам от теб. Знам го. Но ще призная, че наистина научих много неща сам, не само като учех заедно с теб, но и като преписвах избледнели древни текстове в скрипториума, за да ги съхраня, преди мастилото им да се е изличило. Някои томове са потресаващо богохулни. Други са толкова груби в тематиката си, че ще накарат и най-заклетия развратник да се изчерви. Това определено беше образование, много различно от всяко пътуване нагоре по нивата.

— И не по-малко важно. — Тя го потупа по коляното. — Ето така ще ме преведеш през деветата ми година.

— А после какво? — попита Джейс и гласът му омекна. — Къде ще отидеш?

Тя долови неизречения му въпрос: „Какво ще стане с нас?“

— Не знам — отвърна, като имаше предвид всички въпроси накуп. — Не съм дръзвала да поглеждам по-далеч от онова, което ми е пред носа. Не би ми харесало да изоставя баща си и братята си, така че може би игуменката ще ми позволи да продължа по-нататъшните си занимания тук, в Манастира.

Джейс се изпъна в стола си и очите му се наляха с надежда.

— Бих искал…

Прекъсна го екот на тръби и двамата се обърнаха към прозореца. Въздухът бе изпълнен с лек ръмеж, останал от бурята, която вилнееше из блатата от няколко дни.

Над училището отекна ново звънко тръбене.

— Какво е това? — попита Никс.

Джейс се изправи.

— Хайде да направим почивка и да проверим.

Тя също стана. Джейс ѝ подаде бастунчето, но тя отказа с махване на ръка. Трябваше да се научи да върви самичка. Трябваше да се приспособи към странните измерения и гледки на новия си зрим свят. А ако ѝ дойдеше прекалено много, разполагаше с Джейс.

Излязоха от малкото ѝ жилище и тръгнаха през лечебницата. По пътя още любопитни се присъединяваха към тях към главното стълбище на нивото. Нови звуци на рогове ги привличаха напред; сега вече бе ясно, че идат отдолу.

Никс избърса мокрото си чело. Под ниските ръмящи облаци цареше задушаваща жега. През последните дни тя бе изнервила хората и бе забавила крачките на всички. Но пронизителното тръбене не можеше да бъде пренебрегнато и изкарваше всички навън.

— Насам — подкани я Джейс.

Поведе я през най-гъстото гъмжило към една тераса току встрани от стълбите. Оттам се разкриваше хубава гледка към село Брайк долу. Тази гледка и ширналият се наоколо свят я парализираха и ужасяваха. По-рано замъглените ѝ очи винаги бяха държали света близо до нея. Сега той се простираше до безкрай във всички посоки.

Тръбите засвириха пак.

— Виж!

Ярки факли трепкаха през сенчестия листак. Десетки и десетки, всички движещи се бавно към островчето от скали сред тази блатиста земя. Бумтенето на барабаните се усили, придружено от мученето на биволи. Вече се чуваше и плющене на камшици — приличаше на пукането на дърва в камина.

— Май ни нападат — промърмори Джейс.

Никс го изгледа остро, съвсем наясно с напрежението между техните земи и Южен Клаш.

Той поклати успокоително глава.

— Тази сутрин в скрипториума чух да се говори за голяма ловна дружина, минаваща през Мир. Яростта на бурята ги задържала за известно време във Фискур. Но не си представях, че ще са толкова много.

Първите факли стигнаха до края на блатата. Виждаха се алени знамена от намаслена кожа, но тъй като нямаше вятър да ги развее, знаменосците трябваше да ги размахват. Въпреки голямото разстояние Никс позна черната корона върху златно слънце.

— Кралският герб — отбеляза Джейс.

Въпреки жегата Никс потрепери от ужас.

„Какво става?“

Някаква суматоха на близкото стълбище привлече погледите им. Една дългокрака фигура тичаше нагоре, взимайки по три стъпала наведнъж. Никс позна един от бившите седмокласници по източената му снага и дългокраката му походка. Сега лицето му грееше от вълнение, сякаш аха-аха щеше да се пръсне от зле прикривана радост. Тя знаеше също, че този конкретен ученик е дрънкалото на класа, винаги пълен с клюки.

— Лакуидъл! — извика му.

Младежът едва не се спъна в собствените си крака, докато се мъчеше да спре. Обърна се и видя Никс. Намръщи се. И с тази единствена гримаса разкри какво вероятно мислеха за нея всичките ѝ бивши съученици.

— Какво става там долу? — попита тя.

Той направи неприличен жест и понечи да хукне отново нагоре.

Но преди да успее, Джейс протегна ръка и го сграбчи за яката, дръпна го към себе си и го задържа.

— Отговори ѝ!

Лакуидъл вероятно би могъл да се изтръгне от хватката му, но явно не бе в състояние да удържа повече в себе си онова, което знаеше.

— Кралският легион е! Сума ти народ са. Има даже няколко червенолики вирлианци. Можете ли да повярвате?

Студът, обзел Никс, проникна чак до костите ѝ.

Но Лакуидъл още не бе свършил.

— И кой мислите идва с тях? Кинджал и баща ѝ, кметът на Фискур. Бих дал една от косматите си топки да седя там с тях.

Никс се спогледа разтревожено с Джейс. Сърцето ѝ блъскаше лудо. Почувства отново тежестта на обезглавения труп на Бърд върху себе си, рукналата топла кръв.

Джейс най-после пусна момчето и пристъпи към нея.

Макар и свободен, Лакуидъл се бавеше, очите му бяха ококорени от една последна клюка.