Беззвездната корона

— И най-хубавото от всичко, чух, че хванали една от онези крилати гадини.

Никс се вцепени, представяйки си съществото, спотаено между мертеците.

— Какво?

— Голямо — каза Лакуидъл и разпери ръце. — Цялото надупчено от стрели и в клетка. Чух, че щели да го домъкнат на върха. Да го изгорят живо на кладата. Подобаващо отмъщение за Бърд.

За да скрие реакцията си, Никс се обърна към двата огъня, пламтящи под ситния дъждец. Устата ѝ отново се изпълни с вкуса на топло мляко. Усети да я обгръща топлината на покровителствени криле. Остър писък отекна в главата ѝ, пълен със скръб.

— Нямам търпение да видя как онзи звяр се мята и пищи в пламъците — добави Лакуидъл и се втурна нататък, горящ от желание да разнесе вестите си.

Никс продължаваше да се взира нагоре, но умът ѝ се върна към забулен в дим свят на писъци и грохот на бойни машини. Озова се отново на планинския връх и тичаше към огромно крилато създание, приковано към каменен олтар. Главното ѝ желание в онзи момент я прониза отново.

Да освободи пленника.

А после се върна в собственото си тяло, застанало под ръмящия дъждец. Писъкът си оставаше — едновременно минал и бъдещ — но се бе усилил до жужене на гневен кошер в черепа ѝ. Разстилаше се из костите ѝ, подхранвайки увереността ѝ.

Тя се обърна към приближаващия легион.

Нямаше никакъв план, само цел.

„Трябва да ги спра.“

15.

Канти стоеше навъсен под дъжда.

Би могъл да потърси подслон в покрития влек, от който кметът на Фискур и дъщеря му разтоварваха планината от ракли и сандъци на момичето. Двата бивола отпред не изглеждаха по-щастливи от него; козината им бе мокра и от нея капеше вода, те сумтяха тежко и тъпчеха с широките си разтроени копита.

Той не виждаше причина да е тук. Панталоните му бяха прогизнали. Ботушите му жвакаха от кал и блатна вода. Косата бе полепнала по черепа му. Струваше му се, че е минала цяла вечност, откакто за последно е бил сух, макар че всъщност бяха само десетина дни. Не че бе сигурен в броя им. Големият отряд бе напуснал пристанищния град Азантия по време на едно затишие в бурята. Въпреки това ветровете надигаха в морето разпенени бели вълни. Стомахът му още не се бе успокоил напълно от пътуването.

Когато най-сетне слязоха на сушата във Фискур, бурята се усили отново. Небето почерня, разцепвано от назъбените копия на мълниите. Гръмотевици тътнеха толкова силно, че коловете, на които се държеше градът, трепереха. Групата им остана заклещена във Фискур четири дълги дни, а там единственото ядене бе осолена сушена риба и също толкова солена бира.

В началото Канти се зарадва да се измъкне от Фискур, когато черното небе посивя и главната мощ на бурята отмина на изток. Последваха дни на газене през лепкава кал, мучащи биволи, облаци комари кръвопийци и жилещи блатни мухи, които оставяха личинки под кожата. През цялото време, независимо дали се движеха пешком, сгушени във влековете или на тласкани с пръти салове, блатата се опитваха да ги погълнат. Трънливи растения дърпаха дрехите им и смъкваха шапките от главите им. Но пък това беше по-добре, отколкото да те сграбчат зъбатите челюсти на множеството змии, които висяха от мъхестите клони или се плъзгаха през водата.

С всяка мъчително измината левга Канти проклинаше баща си. Вече му се искаше да бе позволил на Микен да се намеси в негова защита и да убеди краля да му спести това ужасно пътуване.

Единственото предимство на групата им бе нейната многобройност. Преминаването на сто рицари и двайсет вирлиански гвардейци държеше най-опасните обитатели на блатата надалеч. А богът на бурите Титан — може би за да се извини за своя нрав — им бе подарил рядка плячка с една добре насочена мълния.

Канти погледна покрай кметския влек към един сал, избутван с пръти към каменистия бряг. На него имаше голяма покрита клетка. Двата бивола наблизо замучаха тревожно и се задърпаха от приближаващия се сал, отмествайки влека. Наложи се кочияшът да ги шибне с камшика, за да ги закове отново на местата им. Въпреки това животните потрепваха неспокойно.

Въпреки предупреждението на биволите Канти откри, че се е запътил натам. Харесваше му да усеща твърда земя под нозете си. Освен това не искаше да го хванат да вдига палатки или да събира дърва за огрев. Тук в блатата положението му на принц нямаше никаква тежест. Трудно е да запазиш кралско достойнство, когато сереш с пъшкане от ръба на влек.

А също и любопитството го тласкаше към сала и клетката. Бе успял само бегло да зърне големия мирски прилеп, когато го довлякоха омотан във въжета и вериги. Тази победа бе отбелязана с бурни овации и удряне с мечове по щитовете, сякаш са спечелили голяма битка. Макар че според приказките край огъня по-късно битката не била кой знае каква. По време на бурята случайна мълния разцепила памуковото дърво, където гнездяло нещастното животно. Група от шестима вирлианци се натъкнала на него, слабо и зашеметено, и с обгорени криле. Въпреки това го надупчили с рояк стрели, преди да хвърлят мрежи върху него и да го овържат.