Беззвездната корона

— Ако искате да влезете там, Изповедник Витаас — каза Анскар, — добре сте дошъл да го сторите. Но няма да рискувам никой от хората си. Освен това зверчето вече е набелязано за отмъщение и аз съм дал кръвна клетва да изпълня тази задача, да изгоря първия прилеп като дар към боговете. Особено след като гръмотевичният бог Титан така милостиво прати тази жертва на пътя ни.

Изповедникът свали тоягата си. Не изглеждаше никак доволен.

Канти знаеше, че святият мъж е пратен тук по желание на краля, за да събере отрова и да дестилира от нея извънредно смъртоносно оръжие. Но след като отрядът им приключеше с първото си задължение — да достави дъщерята на кмета тук и да извърши кърваво жертвоприношение на кладата на върха на училището — тогава големият лов щеше да започне наистина. Щяха да избият колкото могат повече мирски прилепи през следващия лунен цикъл. В края му Витаас щеше да има купища отровни жлези за експериментите си.

Но търпението се изчерпваше, и то не само това на Изповедника.

Един груб глас извика:

— Ей, какво чакате?

Тълпата се раздели, за да пропусне едно дебело шкембе. Мъжът, който се приближи, можеше да мине за буре, на което са му поникнали крака, ръце и лице със сиви мустаци. С нищо не му помагаше, че носеше промазани панталони и туника, които бяха малко тесни за туловището му, така че косматият му корем се подаваше над дебелия кожен колан, опитващ се с всички сили да удържи останалата част от подутия от бира търбух.

Кметът Горен се промуши между Изповедника и сала.

— Ще изгубите целия ден. Трябва да качим това гнусно изчадие на върха на проклетата скала. Искам този звяр да стане на пепел преди последната вечерна камбана.

До кмета бе дъщеря му, мършаво момиче някъде на възрастта на Канти. Беше се опитала да освежи мръснокафявата си коса с няколко копринени панделки. Макар и да не бе точно грозновата, се държеше така, сякаш по рождение са ѝ наврели пръчка в задника. По време на пътуването дотук нито веднъж не бе посмяла да си подаде пантофката от влека. Вместо това стоеше сгушена между купищата сандъци, вероятно пълни с фини дрехи и парфюми.

За жалост, изглежда, някой вече я бе уведомил, че сред тях има принц. През голяма част от времето, което прекарваше в закрития си влек, тя всячески се стараеше да изпъчи изненадващо едрите си гърди при всяко негово минаване. Но дори двамата да не бяха далечни роднини, той никога не би изкачил тези два върха.

Анскар хвърли поглед нагоре по нивата на училището, за да се втренчи язвително в двете клади. Прокара ръка по аления си скалп, а с другата се почеса по топките.

— Това си е бая път, особено пък с тия биволи, дето ги е страх дори да се приближат до клетката.

— Това съм го предвидил — рече Горен. Вдигна ръка и посочи настрани покрай сала. — Пратих да доведат човек, който познава биволите много по-добре от всеки друг в тези блата. Ето го, вече идва.

Канти се обърна и видя през тълпата да минава един загрубял жител на блатата, потрепваше с бастуна си. Изглеждаше, сякаш е прекарал целия си живот тук, както и предците му в течение на поколения. Канти наполовина очакваше в брадата му да расте мъх. И макар че мъжът бе стар и сбръчкан, излъчваше някаква упорита сила. Придружаваше го по-висок и по-як младеж с мускулести крайници и ясни очи.

„Без съмнение синът му.“

Горен се приближи до стареца. Двамата си стиснаха ръцете, не с топлота, а по-скоро като знак на уважение. Вероятно и двамата бяха прекарали в тези блата целия си живот.

— Това е търговец Поулдър, най-добрият биволар в цял Мир.

Мъжът просто сви рамене, приемайки комплимента като факт, без да си придава фалшива скромност.

— Чух за вашия проблем — рече той и се приведе да огледа клетката на сала. — Биволите са се научили да странят от тези крилати демони. Само беди носят те. Много добре го знам.

Анскар изсумтя разочаровано.

— Тогава май ще трябва да пъхнем пръти през проклетата клетка и да я помъкнем нагоре сами. — Обърна се към кмета. — Или може да накладем огън на тоя каменист бряг и да изгорим звяра, барабар с клетката, направо тук. И да се свършва.

Лицето на Горен потъмня от гняв.

— Мътните го взели! — изруга той. — Синът ми умря там горе, значи и този звяр ще умре там.

Анскар имаше вид, сякаш му се иска да спори, но явно бе получил заповед да се подчинява на Горен. Не само че кметът бе далечен родственик на краля, но и търговията с Фискур — град, който събираше много кожи и осолено месо от дивите блатисти райони — бе важна за Азантия. Малко любезност и сговорчивост тук щяха да послужат добре на кралството.

От безизходното положение ги извадиха думите на Поулдър.

— Не съм казал, че не мога да помогна. Имам едно старо животно, което не се страхува от нищо. Мога да му сложа наочници и да окача под носа му торба с прясно стрит горчив корен, за да прикрие миризмата. — Посочи сина си с палец. — А и ще пратя Бастан да го води догоре. За да го успокоява.

Едрият момък кимна и каза:

— Мърморко няма да ви разочарова.

Старецът обаче добави и едно предупреждение:

— Разбира се, трябва да държите онзи звяр добре увит.