Беззвездната корона

Каруцата вече се тътреше тежко през четвъртото ниво. Зад нея вървяха двама мъже. Единият носеше лека броня, но държеше шлема си под мишница, разкривайки ярката червенина, която го бележеше като член на Вирлианската гвардия. Ви-рицарят се извисяваше над другия мъж, слаб и мургав, със зелено ловджийско наметало и с лък на раменете. Заради почетното място на този последен човек в процесията Никс се зачуди дали това не е ловецът, който е свалил прилепа.

В сърцето ѝ се разгоря гняв.

Зад двамата вървяха още двайсетина вирлиански гвардейци.

Монахинята от лявата ѝ страна се приведе към йеромонаха до себе си.

— Чух, че хората на краля смятали най-после да ни отърват от напастта на тези демонични прилепи. Да си проправят път чак до вулканичните склонове на Юмрука, където гнездят и се размножават тези зверове.

Монахът кимна мъдро.

— И аз чух същото.

Пръстите на Никс се стегнаха върху парапета. Тя си представи тъмни фигури, падащи от небето, за да сгромолясат в блатата. Пред очите ѝ почервеня от мечове и брадви, които сечаха ли, сечаха потрошените тела.

Монахинята посочи надолу.

— И е крайно време Горен да призове към такъв лов.

Никс се взря надолу към последните двама, изкачващи се зад алените гвардейци. Кметът на Фискур махаше на тълпата, докато пъхтеше към върха. От кръглото му лице, яркочервено и лъщящо, се лееше пот. До него вървеше момичето, което Никс с ужас бе чакала да види отново — Кинджал, близначката на Бърд.

Тя стисна по-здраво парапета на балкона, краката ѝ трепереха. Да види Кинджал разпали чувството ѝ за вина и тревогата ѝ. Бърд беше мъртъв отчасти заради нейната собствена страхливост. Тя бе побягнала, когато не трябваше да го прави, и бе подмамила съученика си към смъртта му.

А сега щеше да последва още смърт.

Отново си представи предстоящата касапница.

„И цялото това кръвопролитие и нещастие ще се дължи на мен.“

Отблъсна се от парапета и едва успя да се задържи на крака, съкрушена от отчаяние.

— Никс? — попита Джейс до рамото ѝ.

Тя го погледна.

— Отведи ме оттук.

Той я прегърна през раменете и почти я повлече през оживения балкон към вратата. Това не остана незабелязано — особено начинът, по който бе увиснала на ръката на Джейс.

Подир нея зазвучаха гласове.

— … горкото момиче, скоро ще бъде отмъстено за него.

— … страданията ѝ ще подхранят пламъците, докато онова чудовище се гърчи.

— … няма съмнение. Майката я е благословила двойно.

Никс побягна от тези думи, от неуместната им загриженост. Срамът даде сила на нозете ѝ. Тя отблъсна ръката на Джейс и се втурна по тесните коридори и покрай болничните отделения. Той я следваше, но тя искаше да избяга от всички. Не заслужаваше приятелството му.

„Само ще обрека на гибел и теб.“

Стигна до предоставената ѝ квартира и влезе със залитане. Опита се да затвори вратата пред Джейс, но той не смяташе да допусне това. Нахълта след нея.

Тревогата му се изля от него като потоп, очите му бяха ококорени, а дишането му — учестено.

— Никс, какво ти е? Да не би пак да ти прилоша? Да повикам ли лечител Йорик?

Тя се обърна към него, готова да го изблъска навън, но вместо това се хвърли в обятията му. Притисна лице към гърдите му и усети киселия дъх на вар и пот. Захълца, опитвайки се да намери утешение, да успокои туптящото си сърце. Тялото ѝ се разтърсваше от ридания. Нямаше думи да изрази мъката си и чувството си за вина.

Вместо това почувства как я обгръща мрак.

Сякаш някъде отдалеч до нея достигна гласът на Джейс.

— Какъв е този звук?

Едва тогава тя чу през блъскането на сърцето си острия писък, който сряза нещастието ѝ като нож. Взря се към мертеците на тавана — и зърна малките очички, сияещи в свирепо алено от сенките. Зовът на изгубения ѝ брат изпълни главата ѝ, завибрира в костите на ухото ѝ, в черепа ѝ — и избухна в мозъка ѝ.

Светът започна да се отдръпва.

Никс ахна и се вкопчи в Джейс.

— Дръж ме.

А после вече не беше там.

Стои сред пламъци. Сянка се мята и се гърчи в горяща клетка. Болката се носи по дима и вятъра. Пред нея дървените решетки се превръщат във въглен. Плътта в сгурия. Костите в пепел. Пламъците лумват по-високо, издигат я. Тя се превръща с огнена искрица, понесена нагоре, виеща се към сивите облаци в небето.