Беззвездната корона

— Аз… игуменка Гайл ме извика да взема едно копие на „Доктрината за седемте благословии“ и да го върна в скрипториума.

— Ами мърдай тогава, вместо да ми препречваш пътя — сопна се сестра Рийд.

Джейс се дръпна встрани, а Никс повтаряше движенията му, така че да остане зад гърба му. Сестра Рийд мина покрай двамата, вероятно без дори да погледне за втори път някой толкова нисш като Джейс. Въпреки това те изчакаха стъпките ѝ да заглъхнат, преди да забързат отново нагоре.

Останалата част от тичането им се сливаше в размазано петно. Джейс заведе Никс на деветото ниво, където минаха през една огромна зала, под канделабър, димящ от странни алхимии, и поеха по дълъг виещ се коридор. Срещнаха няколко учени, но Никс все така се криеше зад гърба на Джейс. За щастие всички изглеждаха твърде погълнати от собствените си дела или от ставащото навън, за да обърнат внимание на забързаното минаване на калфата.

Пътешествието им свърши на мястото, където черната вулканична скала на алхимическите кули се сменяше с белия варовик на йеромонашеските. Между тях, в единия край на залата, се издигаше висока сводеста порта, обкована наполовина с желязо и наполовина със сребро.

Джейс се втурна натам и потропа с окаченото на нея чукало.

При този звук Никс трепна — очакваше от всички страни върху тях да се нахвърлят рицари. Даже не можеше да е сигурна, че игуменката още е в покоите си. Ако я нямаше, Никс бе готова да крещи до припадък из тези помещения, ако се наложи.

„Вече нямам време.“

Най-после се чу тихо тътрене и вратата се отвори на добре смазаните си панти.

Никс издиша с облекчение, когато видя познатото лице на игуменка Гайл. Очите на жената се присвиха любопитно при вида на Джейс, а после се разшириха, когато забеляза Никс зад него.

— Никс? — Гайл сигурно веднага бе заключила, че с Никс се е случило нещо ужасно, за да стои на прага ѝ. — Влизайте.

Вратата се отвори по-широко и Никс и Джейс се шмугнаха през нея. Игуменката я затвори след тях и понечи да ги последва… а после се обърна и залости резето.

— Какво е станало? — попита Гайл.

На Никс ѝ бе трудно да реши откъде да започне. Огледа стаята. Тя бе кръгла и покрай стените ѝ се редяха рафтове от абанос от едната страна и от бял ясен от другата. Прашни книги, купчини свитъци и странни магически артефакти изпълваха рафтовете. По средата на стаята имаше маса с две половини от същите видове дърво. Около нея бяха наредени девет стола с високи облегалки: четири бели, четири черни, а последният и най-висок от всички разделен като масата на половини от ясен и абанос.

Никс осъзна, че тук сигурно се събира Съветът на осемте, за да обмисля и обсъжда въпросите, засягащи училището, под председателството на игуменката на деветия стол. Видя и четирите високи камини, в момента студени, и още една врата, която сигурно водеше към личните покои на игуменката.

— Какво те е разтревожило толкова, че да рискуваш да дойдеш тук горе? — попита настоятелно Гайл.

Никс отвори уста да заговори… и в този момент един непознат, който бе седял с гръб към тях на един от високите столове, се изправи и се обърна. Носеше черната роба и аления пояс на алхимик. Никс никога не го беше виждала. Изглеждаше десет-двайсет години по-млад от игуменката, с тъмнокестенява коса, вързана на конска опашка, и ясни лешникови очи.

Никс направи крачка назад, но игуменката я хвана и я спря.

— Това е алхимик Фрел хи Млагифор. От Калето в Азантия. Мой бивш ученик. Можеш да говориш свободно пред него.

Никс осъзна, че мъжът сигурно е дошъл с кралските хора. Въпреки уверенията на игуменката тя не знаеше дали може да се довери на човек, пристигнал с легиона, който смяташе да принесе в жертва заловения прилеп.

Алхимикът се приближи с усмивка, която изглеждаше искрена.

— А, това трябва да е момичето чудо. Оцеляващата от отрови. И благословената от Майката. И тази, която кралят иска да хванем и да заведем във Върховръх.

При думите му кръвта се отцеди от лицето на Никс и тя усети замайване.

— Ка… какво?

Джейс изглеждаше не по-малко смаян и се обърна към игуменката.

— Не можете да позволите това.

— Повярвайте ми, ще направя всичко, което ми е по силите, за да задържа Никс тук — отвърна Гайл. — Алхимик Фрел бе така добър да ме предупреди отрано, за да мога да подготвя аргументите си.

Никс си представи как я овързват с вериги и я замъкват в някаква тъмница във Върховръх. Можеше никога вече да не види баща си и братята си. Но дори тази мъка бледнееше в сравнение с онова, което предстоеше.

— Аз… трябва да ви кажа нещо — прошепна Никс и изведнъж откри, че ѝ е трудно да диша. Хвърли гузен поглед към Джейс, а после се съсредоточи върху любезното, но твърдо лице на игуменката. — Нещо, което криех от всички вас.

— За какво се отнася? — попита игуменката.

— За лунопада.

Чу се ахване — но не от директорката на училището, а от странния алхимик. Той пристъпи по-наблизо.

— Какво знаеш?

Никс нямаше отговор на този въпрос.

„Всичко и нищо.“