Беззвездната корона

По-наблизо Анскар си пробиваше път към Канти — или по-скоро към каруцата, защото стигна до принца и го подмина.

— Крайно време беше — изръмжа му ви-рицарят. — Мислех си, че тоя пръдлив чувал никога няма да свърши с дърдоренето си. Я ми помогни да развия клетката. Тия копелета ще искат да гледат как звярът се гърчи и гори пред очите им. А после дано да можем да се махнем оттук.

„Богове, надявам се.“

Канти се обърна да го последва, но в този момент игуменката заговори на събралите се хора:

— Благодаря на всички, че дойдохте тук при нас. — Гласът ѝ достигаше с лекота до Канти, макар че не ѝ се налагаше да крещи като кмета. — За голямо съжаление ще трябва да отложим това вечерно жертвоприношение.

Изненадано мърморене се надигна около пушещите клади. Вдигна се гълчава. Горен закрачи ядосано към нея и изглеждаше, че е готов да я сграбчи, но строгият ѝ поглед го спря.

Въпреки това Горен държеше да бъде чут.

— Такава е заповедта на краля! Клетвеното му слово под личния му печат. Не можете да го отхвърлите.

Анскар изстена.

— Проклетото копеле е право. Чакай да видя за какво става дума.

И ви-рицарят се отдалечи, навъсил мрачно аленото си лице.

В този момент дойде Фрел, хвана Канти за ръка и го дръпна към каруцата.

— Имаме проблем. Такъв, за чието разрешаване ни е нужен принц.

Канти издърпа ръката си и посочи към подиума.

— Предполагам, че има нещо общо с жертвоприношението.

— Да. Трябва да го спрем. Ако прилепът бъде изгорен на върха на училището, всичко тук ще потъне в разруха.

Канти го изгледа скептично.

— Разруха? Манастирът е стоял тук почти толкова дълго като Калето. Кой би посмял да го нападне?

Фрел кимна към клетката в каруцата и скритото в нея животно.

— Събратята на това създание. В същия този момент, докато говорим, те се събират на ято.

— Откъде знаеш?

— Това е прекалено дълга история, няма време да ти я разправям. Достатъчно е да кажа, че е свързана с младата жена, която баща ти иска да бъде отведена във Върховръх.

Канти поклати глава, мъчеше се да осмисли всичко това.

— Онази, която е оцеляла от отровата и си е възвърнала зрението?

— Същата. — Фрел се обърна назад, когато оттатък огньовете се надигнаха още викове, после върна погледа си върху Канти. Виждаше стиснатите му устни и се помъчи да намери начин да го убеди. Накрая с въздишка се спря на един аргумент. — Принц Канти, преди две седмици ти ме притисна с една история за Грейлин си Мур, Рицаря отстъпник. Използва я, за да ме разубедиш да изложа страховете си пред баща ти.

Канти присви очи.

— И какво?

— Мисля, че това момиче е същото онова бебе, което Грейлин си Мур се е опитал да защити, нарушавайки клетвата си. Може би е дете на самия рицар. — Фрел се втренчи настойчиво в него. — Или твоя сестра.

При това предположение Канти изпръхтя.

— Невъзможно.

— Може и да греша за нея, но съм сигурен в опасността. Нейният живот — животът на всички ни — ще бъде погубен, ако това жертвоприношение се състои.

Канти го хвана за китката.

— Фрел, ти си повече баща за мен, отколкото истинският ми баща. Така че искам да ти повярвам, но за какво ме молиш? Искаш аз да наруша повелята на краля. След като баща ми тъкмо е започнал да ми се доверява отново, да разчита на мен. Приличам ли ти на някакъв герой от легендите?

Фрел се усмихна.

— Няма да те товаря с подобно бреме. За такива герои нещата обикновено свършват зле.

— Значи знаеш, че не мога да направя онова, което искаш от мен.

Фрел оклюма и поклати глава. Канти се взря в човека, който го бе учил през годините, който много често го бе прегръщал, когато бе в първи-втори клас — умърлушен млад принц, който имаше нужда от утеха. Видя разочарованието на лицето му и това го нарани по-силно от всяко яростно мъмрене на баща му.

„Съжалявам…“

Канти се извърна и тръгна към задния край на каруцата.

Фрел го последва, отказваше да се предаде.

— Принц Канти, игуменката ни осигурява само съвсем малко време. Ти си единственият, който може да разубеди хората.

Канти стигна до каруцата и се обърна към наставника си.

— Фрел, отново имаш прекалено високо мнение за мен. Кметът, Съветът на осемте, пък дори и Анскар — никой от тях няма да се вслуша в думата на Тъмното нищожество. Пияния Мухльо. Един обикновен Принц в шкафа.

Канти се обърна, намести лъка по-високо на гърба си и скочи отзад на каруцата. Едва тогава се обърна към разочарованото лице на приятеля си и се усмихна.

— Но те не смеят да ме застрелят в гръб.

Втурна се към предния край на каруцата, покрай увитата клетка.

Фрел се закатери след него.

— Какво…

— Ей, ти там! — извика Канти, щом стигна до капрата.

Бастан, застанал до бивола, от изненада изтърва чесалото, което държеше, и се извъртя към него.

Канти завъртя ръка в кръг около главата си.

— Обърни каруцата.

Фрел стигна до него.

— Какво правиш?

— Не могат да изгорят жертва, която я няма. — Канти се опита да обясни пак на младия мъж, сочеше надолу по нивата на училището. — Обърни този твой голям звяр. Мърморко, нали така му викаше? Тръгваме обратно към блатата.

Канти си представяше как разбива клетката и пуска раненото животно да избяга във водните дебри на своя дом.