Беззвездната корона

Бастан само стоеше и го зяпаше.

Канти се приведе към Фрел.

— Ето, виждаш ли? Не мога да убедя дори сина на един блатен жител да ме послуша.

— Ей, момко! — извика Фрел на младия мъж. — Сестра ти Никс е в опасност!

Канти се втренчи в алхимика. „Сестра му ли?“

Бастан изглеждаше все така стреснат, но пристъпи по-наблизо.

— Никс ли? Какво е станало?

— Тя може да е оцеляла от отровата на прилепа, но няма да доживее до зори, ако не избягаме и не освободим това създание тук.

Умът на Канти се мъчеше да не изостава. „Пак това момиче.“ Спомни си предположенията на Фрел за миналото ѝ, за възможната ѝ роднинска връзка с един конкретен принц. „Да не би да е проклета сестра на всички?“

Бастан обмисли за миг думите на алхимика, после сграбчи поводите на бивола и го задърпа, за да извърне носа му от кладите към стъпалата, водещи надолу. Канти се вкопчи в капрата, за да се задържи на крака, когато каруцата се заклати на обкованите с желязо колела.

Макар че повечето погледи още бяха вперени в яростния спор от другата страна на кладата, най-близките хора се заозъртаха към каруцата. Някои от обърналите се към тях лица бяха боядисани в червено. Ръце посегнаха към мечовете. Арбалети бяха свалени от гърбовете.

— Размърдай по-бързо този космат задник — изсъска Канти.

Бастан задърпа поводите по-силно.

Докато каруцата обръщаше, други две лица ги гледаха само на няколко крачки от тях. Макар че дъждът бе спрял. Изповедник Витаас още стоеше под навеса с грамадния си личен джин. Очите на святия мъж се бяха свили до тесни процепи. Но Изповедникът не вдигаше тревога. Лесно би могъл да прати джина с грубоватото лице да ги спре, да им препречи пътя или дори да повали бивола с удар на каменния си юмрук. Вместо това просто гледаше.

„Колко ли е успял да чуе този мършав копелдак?“

Най-после каруцата бе завъртяна в обратната посока и муцуната на бивола вече сочеше към стълбището.

— А сега бързо! — подкани го Канти.

Бастан задърпа поводите, за да накара Мърморко да тръгне към стълбите, но животното се опъваше при вида на дългия път надолу.

„Не мога да го виня, горкото добиче.“

И все пак…

Канти махна на Бастан.

— Използвай камшика, ако трябва! Накарай го да тръгне!

Блатният жител се намръщи, сякаш принцът бе поискал от него да набие собствената си майка. Вместо това сграбчи по-здраво оглавника и задърпа, запънал пети в земята. Биволът направи същото с разтроените си копита.

При вида на това упорито противоборство Канти изпъшка раздразнено.

Лицето на Бастан почервеня от недоволство.

— Айде, мърдай, Мърморко. Никси има нужда от нас.

Името на момичето успя да накара животното да премести единия си крак напред, после и другия. Каруцата се раздвижи — но твърде, твърде бавно. Канти погледна назад към хората, събрали се на деветото ниво. Всички ги гледаха. А отряд вирлиански гвардейци вече си пробиваше път към тях.

Канти изруга и тръгна към задния край на каруцата. Трябваше да спечели още малко време. Докато заобикаляше клетката, чу тихото съскане на звяра вътре.

— Опитвам се да ти спася косматия задник — промърмори в отговор.

Стигна до задния край на каруцата и застана пред увитата клетка. Разкрачи се и размаха ръце. Изригнаха гневни викове. Кметът изрева:

— Спрете ги най-сетне де, дръвници такива!

Ви-рицарите изтеглиха мечовете си.

Канти изведнъж се усъмни в неуязвимостта, която му даваше рангът му. Нещата му се изясниха напълно, когато се разнесе острото бръмчене на арбалетните стрели. Една изсвистя покрай ухото му; друга остави пареща драскотина на лявото му бедро.

Той се приведе и забърза обратно към предната част на каруцата.

— Сега или никога — изкрещя Канти. Всичко вървеше прекалено бавно.

Мина покрай Фрел, който се бе присвил зад клетката — но алхимикът не се криеше, а дърпаше възела на едно въже. Друго висеше до него, вече освободено.

„И какво прави?!“

Тогава Фрел се изправи и смъкна парчето кожа, което бе развързал. Отстъпи назад, когато прилепът се блъсна в решетките — хапеше ги и плюеше отрова. Алхимикът побутна Канти към капрата.

Канти запелтечи:

— Защо… защо…?

Прилепът нададе пронизителен писък, който облъхна лицето му като вятър. Канти не бе единственият, който го чу. Каруцата се понесе напред, като едва не отхвърли Фрел и Канти към решетката. Старият бивол явно бе разбрал какво има на каруцата — и побягна от него.

— Дръж се! — извика Канти, докато биволът се носеше към стълбите с паническо мучене, и уви ръка около една дъска на капрата.

Фрел последва примера му.

Над превития гръб на бивола Канти видя как той стигна до най-горното стъпало и се хвърли през него. Бастан по някакво чудо успя да задържи хватката си върху оглавника на звяра и го използва, за да се метне на гърба му.

И точно навреме.

Мърморко се приземи с трясък на стълбите, като ловко успя да стъпи на всичките си четири крака. Каруцата го последва и задният ѝ край подскочи високо. Увисна във въздуха за един невъзможен миг — а после се стовари върху стъпалата с удар, от който ги заболяха зъбите. Някакво въже отзад се скъса и клетката се люшна към тях със свирепо съскащия прилеп вътре.