Беззвездната корона

И после бавно им разказа за всичко, случило се при онова странно гостуване, за кошмара, за смущаващите видения — както в миналото, така и на някакъв опустошен планински връх. Завърши с думите:

— Мисля, че съм била спасена от блатата от мирски прилеп, който ме е отгледал като собствена рожба, заедно с онзи, който ме посети.

Джейс изглеждаше отвратен, даже отстъпи от нея.

Никс преглътна сълзите си. Докато се мъчеше да ги спре, алхимикът се приведе към игуменката и Никс го чу да шепне.

— Мислиш ли, че може да е същото дете? На Грейлин…

— Не сега, Фрел. — Гайл вдигна ръка. — Подобни догадки могат да почакат. Но вече е съвсем ясно, че не можем да допуснем това момиче да попадне в ръцете на краля. Това не бива да става.

Алхимикът се изправи и кимна.

— Ако се съди по разказа ѝ, прилепите трябва да са усетили, че млякото им е вредно за детето, ослепява го, затова са го върнали при неговия народ.

— Което подсказва ниво на интелигентност далеч по-високо, отколкото някой си е представял. — Гайл се умълча, докато обмисляше това, после заговори пак. — Възможно ли е преди две седмици те да са отровили момичето умишлено? За да ѝ възвърнат едновременно и зрението, и знанието, така че да може да предупреди света? Бихме ли дръзнали да припишем такъв разум и хитрост на тези крилати зверове?

Алхимикът се потърка с пръст по брадичката.

— След като получих съобщението ти, прегледах някои текстове, за да добия по-ясна представа за отровата, засегнала момичето. „Анатика пленария“ на Жустоам, „История на животните“ на Лейкрайт, и дори често хуления клашиански том „Диалог върху биологичните вариации“ на Фалон. Знаем, че други прилепи — като например безоките плодови прилепи, които живеят в сенчестите дълбини на Облачен предел — се ориентират някак си с помощта на почти беззвучните си крясъци. Със сигурност мирският прилеп трябва да прави същото, възприемайки света по този начин. Някои алхимици предполагат, че тези царе сред себеподобните си използват пискливите си викове и като средство за комуникация, за да се свързват един с друг, подобно на пчелите в кошер или мравките в мравуняк. Може би това дори увеличава интелигентността на целия им вид.

— Цялото е по-голямо от своите части — отбеляза Гайл.

Фрел кимна.

— „Диалозите“ на Фалон стигат дотам, че да предположат, че общото им споделено знание може да се простира поколения назад, по-далеч от нашите исторически сведения. Знаем също, че други видове прилепи, особено онези в тъмните западни краища на Короната, предпочитат нощния мрак и сякаш съобразяват поведенческите си модели с лунните цикли. Ако е така, несъмнено нашият мирски прилеп би трябвало да е също толкова чувствителен към промените на луната.

Никс не разбра почти нищо от това, но видя как очите на игуменка Гайл се присвиха напрегнато срещу бившия ѝ ученик.

— Фрел, да не намекваш, че прилепите някак си интуитивно са доловили онова, което сочат изследванията ти?

Той кимна.

— Че луната расте през вековете и напоследък все по-бързо.

Мислено Никс се пренесе отново на онзи прокълнат планински връх и гледаше растящата луна, която връхлиташе отгоре ѝ, пламнала по краищата.

— Лунопад — прошепна тя.

Фрел се обърна към нея.

— Може би това са се опитвали да ти покажат, да те предупредят по свой собствен начин.

Никс знаеше, че неговото обяснение не осветлява всичко. Видението ѝ за онзи планински връх бе прекалено подробно. Дори сега писъците отекваха в главата ѝ. Тя си спомни името, изтръгнало се от собствените ѝ устни. Башалия. Все пак засега отхвърли тези загадки и се съсредоточи върху един въпрос, който я измъчваше още от онзи кошмарен ден.

— Защо аз? — попита тя и се обърна към Джейс, после върна поглед към двамата учени. — Защо тормозят точно мен с крясъците си?

Фрел сви рамене.

— Мисля, че е очевидно.

Никс се намръщи. „За мен не е.“

Фрел обясни:

— Ти си изживяла първите си шест месеца сред тях, била си учена от тях по времето, когато умът е още мек като глина, податлив, недобре оформен. Мозъкът ти е растял под непрекъснатия обстрел на беззвучните им писъци. При такова постоянно излагане той може да е бил изменен завинаги от писъците им, както дърво се огъва от ветровете.

Тя хвърли поглед към Джейс, чиито очи се бяха ококорили още повече и в тях блестеше страх.

„От мен.“

Фрел продължи:

— Мисля, че в някаква малка степен ти си била свързана с по-голямото съзнание около теб. И макар че вече си пораснала и си поела по друг път, все още оставаш настроена на тази вълна, която е запечатана в духа ти.

Никс потрепери. Искаше ѝ се да възрази срещу думите на алхимика, но си спомни моментите, когато гледаше на себе си през чужди очи, през очите на изгубения си брат.

— Ако подозренията на алхимик Фрел са верни, това означава, че скорошното ти отравяне е пробудило не само зрението ти — каза Гайл. — Отворило е някакво вътрешно око, което е стояло затворено, откакто си напуснала блатата.

Никс преглътна, стомахът ѝ бушуваше.

„Тогава какво съм аз?“

Джейс сигурно бе усетил терзанията ѝ и преодоля страха си, за да пристъпи по-наблизо.