Беззвездната корона

Сега, когато вече е достатъчно високо, забелязва черната буря, събираща се на хоризонта, бурята расте, кипнала от тъмна енергия, и напира от един планински силует в далечината. Но откъм този буреносен фронт не се носят гръмотевици, само яростен вой. Чернотата се разпада на хиляди криле, които връхлитат срещу нея.

Не, не срещу нея.

Обвита в дима на овъглена плът, тя се взира от висините.

Долу училището лежи тихо и тъмно, без да подозира за свирепата буря, която скоро ще се разрази над него. Тя се опитва да извика предупредително на хората долу, но от устата ѝ излиза само писъкът на хиляди прилепи.

Никс потрепери и се върна в тялото си, все още в ръцете на Джейс.

— Те идват — простена към гърдите му.

Джейс я повдигна по-нагоре.

— Кой… кой идва?

Плясък на криле привлече вниманието им към мертеците. Тъмна сянка се спусна към тях.

Джейс ахна и закри Никс с тялото си.

Прилепът пикира над главите им и излетя през отворения прозорец.

Джейс остана присвит.

— Не мърдай. Може да има още.

Тя знаеше, че има още много. Изтръгна се от ръцете му. Разбираше причината за това посещение на отдавна изгубения си брат. Той бе дошъл с предупреждение и заплаха.

— Трябва да спрем жертвоприношението, иначе всичко е загубено — каза Никс.

Джейс се намръщи объркано.

— За какво говориш?

Тя се обърна към вратата; знаеше, че не може да направи това сама.

— Трябва да говоря с игуменка Гайл. Преди да е станало прекалено късно.

Никс стоеше, притисната до рамото на Джейс, пред една забранена врата. Той я погледна и каза:

— Може би трябва да отида сам.

Тя задъвка долната си устна и се втренчи в знака на вратата — увитата в лози емблема на Манастира. Беше украсена с малко сребърно хаванче и чукало. Трепереше от напрежение. Очакваше всеки момент да чуе последната следобедна камбана. След това, с първата вечерна, трябваше да започне огненото жертвоприношение.

Пое си дъх и поклати глава.

— Не. Няма време. Трябва да рискувам да мина по този път.

— Но защо? — настоя Джейс.

— Нямам време да ти обяснявам.

„И определено няма достатъчно време, за да ми повярваш.“

Той въздъхна, пъхна ключа в ключалката и отвори входа към тайното стълбище към деветото ниво. Вече не бе ученик и бе получил достъп до него, за да качва ценни книги на учените, включително до покоите на игуменка Гайл на върха на училището. Това разрешение не се простираше върху гостите обаче. Никс знаеше, че излага на опасност поста на Джейс и поминъка му с това нарушение. Ако ги хванеха, смяташе да отрича, че той е замесен.

Джейс прекрачи прага пръв. Нямаше достатъчно време да изтича от четвъртото до деветото ниво, да убеди игуменката, че работата е спешна, и да се върне при нея тук долу. Никс знаеше, че трябва да постави въпроса лично пред директорката на Манастира. Никой друг нямаше да ѝ повярва.

— Побързай — каза Джейс. — Все пак пътят е дълъг.

А после хукна нагоре по стълбите и Никс го последва. Затаяваше дъх, уплашена, че ще ги спре някой алхимик или друг учен. Но докато се изкачваха по тясното виещо се стълбище, не срещнаха никого. Най-вероятно всички бяха навън и гледаха как легионът марширува към върха.

— Почти стигнахме — рече задъхано Джейс. Бузите му бяха поруменели, а гърбът — потен. Тя подозираше, че голяма част от тази пот се дължи на страха. Той забави ход, спря на една площадка и кимна към намиращата се там врата. — Това извежда на осмото ниво.

Даваше ѝ последен шанс да поеме по друг път. Тя можеше да се измъкне през тази врата и никой никога нямаше да разбере.

— Ако се скриеш на това ниво, мога да доведа игуменката при теб — предложи той.

Тя се замисли за миг, бършеше влажното си чело.

Но преди да успее да отговори, отекна силен камбанен звън, приглушен от каменните стени, който се усили, докато се разнасяше из училището.

Последната следобедна камбана.

Никс погледна Джейс и му махна да продължава. Той обаче изведнъж скочи към нея и я избута зад себе си. Облегна се назад, за да я притисне към стената. За миг тя се паникьоса — а после чу щракване на ключалка и скърцане на отваряща се врата. Ярка светлина окъпа и двамата.

Скрита зад едрата фигура на Джейс, тя не можеше да види кой е влязъл.

— Какво правиш тук, калфа Джейс? — попита някаква жена с обвинителна нотка в гласа.

Никс се сви, щом позна носовия глас на сестра Рийд, послушницата, която учеше седмокласниците.

В първия момент Джейс заекна уплашено, после се поизправи, като продължаваше да крие Никс зад себе си.