Беззвездната корона

Баща ѝ си остана скептичен. Разбърка отново манджата в котлето. Готвеше вечеря за Бастан, който бе завел Мърморко на върха на училището, и Аблен, който прибираше добитъка в задната кошара. Поклати глава, докато бавно въртеше лъжицата. Приказките за крилата смърт и отмъщение явно бяха прекалено фантастични за човек, прекарал всичките си дни с вечните приливи и отливи на наводнените земи, бавния ритъм на бивол, теглещ влек, и темпото на един ден, преливащ в друг. Дори ароматът на бълбукащите в котлето кашокорен и блатен заек се опитваха да потушат нейната припряност с обещанието за познат уют.

— Не виждам защо трябва да се вълнуваме толкова — рече баща ѝ. — Тази стара къща е преживяла какво ли не. Построена е преди почти два века. Ще издържи без проблеми на всякаква буря.

— Не и този път — настоя Никс. Усещаше яростта на бурята, която щеше да се разрази над всички тях, като черна сянка, събираща се в дъното на черепа ѝ. — Можем да се скрием в зимния обор на биволите. — Представи си дебелите стени на обора, където се подслоняваха телетата и годиначетата. Покривът бе от камък, прозорците приличаха на тесни процепи, а гредите бяха от дървета, по-стари и от дядото на Брайк. — Ако залостим вратите, можем да устоим там на всякаква атака.

Джейс кимна.

— Аз не разбирам съвсем как дъщеря ви знае какво предстои, но трябва да я послушаме. Особено след като кралят се опитва да отмъкне Никс в Азантия. Колкото и да е здрава къщата ви, може би ще е по-добре да сме другаде, а Никс ми каза, че зимният обор е навътре в блатата.

— Да, момко, така е. Но не разбирам какво ще иска крал Торант от малката Никси. Сигурно не сте чули правилно.

Никс се спогледа раздразнено с Джейс. Искаше ѝ се Бастан и Аблен да бяха тук. Знаеше, че инатът на стареца е също толкова неделима част от него като костите му. За да го отклонят от пътя му, често бяха необходими много ръце, също като да издърпваш затънал влек от лепкавата кал на тресавището.

Джейс опита един последен подход.

— Търговец Поулдър, моля ви, повярвайте на дъщеря си. Дори игуменка Гайл вярва на нейната история.

При споменаването на игуменката в непристъпните стени на баща ѝ се появи пукнатина. Той се обърна към двамата и изглеждаше едновременно притеснен и смаян.

— Значи вярва, така ли? — Замисли се за момент, после се изправи, явно взел някакво решение. — Тогава, момко, по-добре ми помогни с котлето. Добре ще е да имаме нещо топло в корема, когато отидем в стария обор.

Никс въздъхна с облекчение.

„Най-после…“

Преди баща ѝ да успее да свали котлето от жаравата, отвън се чу тропот и това ги накара да извърнат глави. Вратата се отвори с трясък. Никс се дръпна уплашено, а Джейс застана пред нея.

В къщата нахълта Бастан, зачервен и потен.

— Трябва да се махаме! — възкликна, дишаше тежко. — Веднага!

Никс се помъчи да проумее внезапната поява на брат си. Над раменете му виждаше едрия силует на Мърморко, който пухтеше нервно отвън. Голямото животно бе впрегнато в клатеща се каруца без задни колела и със счупена задна ос.

„Какво е станало?“

Отговорът дойде, когато зад Бастан нахълтаха още двама души. Тя позна черната роба и аления пояс на алхимика от Калето. С него имаше още един човек — слаб мургав младеж със сиви очи, който носеше зелено ловджийско наметало, закопчано с малка сребърна стрела. Освен това имаше лък и колчан през раменете. Никс го позна от процесията по стълбите на училището. Той беше вървял зад каруцата, теглена от Мърморко.

— Бастан е прав — каза задъхано Фрел. — След малко тук ще се изсипят цял куп рицари и вирлиански гвардейци.

„И това не е всичко — помисли си Никс. — Предстои нещо още по-лошо.“

Вече чуваше крясъците на хиляди прилепи, носещи се към града. Ръбовете на полезрението ѝ бяха започнали да се къдрят от пронизителното им пищене. Но ако се съдеше по липсата на реакция у другите, те, изглежда, бяха глухи за надигащия се хор.

— Къде са останалите животни от стадото? — попита Бастан баща ѝ, дишаше тежко. — На идване видях, че кошарата е празна.

— Аблен ги премести отзад за през нощта.

Бастан трепна, после каза:

— Значи ще е Мърморко. Ще го заведа при блатния кей и ще го впрегна в някой влек. Трябва да навлезем дълбоко в мочура.

След тези думи брат ѝ изхвръкна през вратата и отиде при Мърморко. Сряза с нож ремъците на хамута и освободи стария бивол от потрошената каруца.

Докато Бастан отвеждаше животното, бащата на Никс пристъпи напред и се обърна към другите двама мъже.

— За какво става дума? — Гласът му бе пресеклив от объркване и страх. — Защо ще идват рицарите тук? Да не искат да вземат Никси?

— Възможно е — призна Фрел. — Но на първо време кметът ще настоява да получи удовлетворение за смъртта на жертвеното си животно. — Хвърли отчаян поглед към ловеца. — Разбирам защо порази онзи звяр със стрелата си, Канти, но ще има кръвен дълг за уреждане, преди всичко това да свърши.

Никс се вцепени. Помнеше изгарящата болка в лявото си око. Яростта надви страховете ѝ, когато осъзна кой е пуснал стрелата. Извъртя се към ловеца.

— Ти… значи ти уби прилепа?