Беззвездната корона

При тези думи на Райф му се догади. Всички знаеха за растящото напрежение между кралство Халенди и Южен Клаш. Всяка искра рискуваше да хвърли двете страни в пожара на войната. Той си представи как огнената стрела подпалва летливите газове в другия балон.

„Така ли е? Наистина ли току-що подпалих война, която може да погълне половината Корона?“

Потрепна, като си представи колко смърт ще донесе подобна война. Колко кръвопролития и скръб. Представи си горящи градове, армии, сражаващи се из калните поля, невинни, подложени на сеч. Ужасен от такава съдба, отстъпи със залитане от прозореца.

Пратик го хвана за ръката. Очите му се присвиха загрижено. Той явно усещаше тревогата на Райф.

— Не си слагай тази кръв на сърцето. Дори ако това, което казваш, се сбъдне, ти няма да си причината — а само поводът. И ако не си ти днес, ще е някой друг утре. Тази враждебност се трупа още отпреди да сме се родили. Тя се корени дълбоко в миналото, свързана е с древни омрази, противоречиви вярвания и дори различни богове. Не можеш да поемеш цялото бреме на историята върху плещите си.

Райф разбираше истината в думите му, но тя все пак не стигаше до сърцето му. Той се отърси от хватката на Пратик. „Дали съм изкупителна жертва или повод, все пак моята ръка запали фитила, а не твоята.“

Пратик пристъпи към него, готов да настоява, но около тях внезапно лумна ярка светлина, която се усили и стана болезнено ослепителна. Окованият ахна и закри очи.

Райф примижа срещу блясъка и се обърна към редицата прозорци на каютата. Балонът най-после бе излязъл от черната пелена над Наковалнята. Чиста слънчева светлина се лееше през прозорците с цялата сила и ярост на Небесния отец.

Райф въздъхна и пое всичко това. За миг светлината разпръсна мрака в душата му. Или може би причината бе, че светът долу вече представляваше само развълнувано черно море, което криеше всичкия огън и смърт под себе си.

Но той не бе единственият засегнат от промяната.

Движение привлече вниманието му към бронзовата фигура на Шая. Лицето ѝ се завъртя към сиянието. После тя вдигна и дланите си към него. Устните ѝ се разтвориха, сякаш се опитваше да вдиша силата на слънчевата светлина. Направи скована крачка към прозорците, после още една. Продължи и движенията ѝ станаха по-плавни. Бронзът на лицето и ръцете ѝ омекна, повърхността им затрепка във виещи се шарки от алено и медно.

Пратик се отдръпна уплашено. Райф осъзна, че Окованият я е виждал само в нямо, вкочанено състояние, никога във възхитителния ѝ блясък.

Бронзовата жена стигна до един прозорец и опря длан в него. Очите ѝ — дали отразяващи светлината или подхранени от нея — се превърнаха в огън.

Райф пристъпи към нея. И в същия момент осъзна две неща.

Тя отново бе обърната на запад, както от дни насам. И погледът ѝ бе вперен в полумесеца, сияещ ниско над хоризонта, сякаш той я мамеше. На лицето ѝ се изписа болка, дори терзание.

— Шая — каза той. — Какво има?

Тя най-после намери сили да заговори, макар и само шепнешком, като вятър, свирещ между кристали.

— Трябва да отида там.

Райф я докосна по ръката.

— Къде? Защо?

Тя се обърна към него, очите ѝ пламтяха.

— За да спася всички ви.

VII. Кръв и ярост

Видях голям звяр да лети над блатиста земя. Ах, такъв бе ужасът, че трудно мога да опиша размаха на кожените криле, мощния крясък и почудата, която той породи у мен. Той е като отрова във въздуха, ала също така и красота. Как ми се иска да можех да надзърна в сърцето му. Ала бъдете строго предупредени. Крясъкът му е смърт.

Из „Илюстрован бестиарий“ от Алкон хи Баст

22.

Никс се мъчеше да убеди баща си за бурята от криле, която щеше да връхлети село Брайк и Манастира.

— Татко, трябва да ми повярваш.

Той стоеше пред огнището, където гъста яхния бълбукаше в едно котле, окачено над ярките въглени. Държеше голяма дървена лъжица, готов да попречи на вечерята да загори. Докато тя му разказваше за наближаващата опасност за всички, очите му се бяха присвили, но на лицето му все още бе изписано съмнение.

— Трябва да потърсим най-сигурното възможно скривалище. — Тя посочи към покрива. — Тръстиката няма да спре зверовете.

Джейс пристъпи напред, за да ѝ даде подкрепата си. Още дишаше тежко от тичането през Брайк, за да стигнат до дома ѝ в края на блатата. Бузите му бяха червени като въглените в огнището.

— Тя е права. Трябва да я послушате.