Беззвездната корона

Ловецът не трепна пред бясната жар на гнева ѝ. Лицето му се втвърди в каменно пренебрежение, сякаш бе понасял далеч по-лоши неща от нейната тирада.

Фрел му се притече на помощ.

— Повярвай ми, момиче, това не беше убийство от жестокост. Принц Канти го направи от милосърдие, за да спести на прилепа мъченията на пламъците.

Никс се помъчи да приеме обяснението и да погледне на нещата от тази страна, да потуши огъня в себе си. Но шокът правеше нещата трудни. Тя се взря по-настойчиво в ловеца.

„Той е принц?“

Баща ѝ ахна и изглеждаше сякаш всеки момент ще падне на колене.

— Принц Канти ри Масиф, вторият син на краля.

Докато объркването и смайването потушаваха последните остатъци от гнева ѝ, Никс отново чу приближаващите се крясъци на крилатата орда. Примижа от огненото жужене в главата си. То се усилваше с всеки миг. Полезрението ѝ се сви до болезнена точица. Тя запуши ушите си с ръце, както за да заглуши пронизителното пищене, така и за да попречи на черепа си да се пръсне.

Фрел я изгледа намръщено. Гласът му звучеше сякаш от много далеч.

— Какво има?

— Те… Те вече са почти при нас — изпъшка тя.

Сякаш призовано от думите ѝ, нещо малко пикира ниско над изоставената каруца и през вратата. Прелетя през стаята, карайки всички да се приведат, освен Никс. После с плясък на криле се преметна във въздуха и изчезна в сянката на мертеците.

До нея принцът бе паднал на едно коляно. Беше свалил лъка си, вече със стрела на тетивата. Стоманеният ѝ връх сочеше към тръстиковия покрив.

— Недей! — предупреди го Никс.

Джейс посегна и бутна лъка на принца надолу.

— Послушай я.

— Той не иска да ни навреди — каза тя, взряна нагоре. — Това е изгубеният ми брат.

Принц Канти се намръщи. Отпусна лъка, но остави стрелата на тетивата. Промърмори под нос:

— Колко проклети братя има това момиче?

Никс нямаше време да мисли върху странните му думи. Черепът ѝ още вибрираше от хилядите крясъци на ярост, но една по-остра нотка прониза всичко това и се заби дълбоко в нея, прогонвайки околния свят. Два неясни образа, насложени един върху друг, изпълниха полезрението ѝ.

Първо:

Тъмно тяло, обхванато от пламъци. Крилете димят и се сгърчват. Плътта се овъглява и се пука, оголвайки костите. През черния дим на кладите сияят червени очи — отначало няколко, после стотици, после още повече. Миг по-късно двете клади се разпадат под ударите на бесни криле. Горящо дърво и искри политат високо, посипват се като огнен дъжд върху училището, последвани от тъмни тела, които пикират едно след друго.

Второ:

Крилата фигура лежи на стълбите към деветото ниво, бавно теглена с куки и мрежи. После е освободена и зарязана на стълбите, мрежите са махнати. В небето горе две чудовищни тела описват кръг, после се спускат и ноктите им се впиват нежно в мъртвата плът. Със силен полъх на въздуха тялото е вдигнато от стълбите и понесено нависоко. Носи се през дима на кладите, все по-нагоре и по-нагоре. Минава през облаците в последен полет към далечните сенки на планина, забулена в изпарения, където ще намери вечния си покой. Тъмната буря го следва, училището е притихнало.

Никс се върна с ахване в тялото си, в топлината на дома си. Ароматът на бълбукащата яхния замени ужаса на изгорялата плът и серните изпарения на далечната планина.

Джейс я подхвана, преди да падне.

— Никс…

Тя преглътна. Костите на черепа ѝ още вибрираха от енергиите, жужащи вътре. Тя присви очи, за да ги овладее, и заговори.

— Има надежда. Скрита в предупреждение. — Потърси сред мертеците червените очи, но крилатият ѝ брат остана скрит. Никс погледна към принца, който я зяпаше с нещо като ужас. — Те може би са усетили милостивото ти сърце и сега предлагат собствена милост. Но търпимостта им стига само дотук. Ако тялото на техния брат бъде изгорено, те ще стоварят възмездието си върху всички ни. Но ако им позволим да вземат останките, без да им пречим, ще си тръгнат и ще ни оставят на мира.

Фрел я зяпаше също като принца, но в погледа му блестеше очарование и почуда. Като че ли я беше разбрал.

— Значи трябва да им попречим да хвърлят трупа на прилепа в огъня.