Беззвездната корона

Загреба с всички сили. Фрел заряза пръта и се сниши. Погледите им се срещнаха и на лицата и на двамата бе изписан ужас. Над раменете на алхимика Канти видя как черната кипнала маса на върха на училището потича надолу по склоновете му. Още крилати сенки връхлетяха брега.

„Е, поне ние се измъкнахме…“

Лодката подскочи с трясък на цепещо се дърво, когато нещо ги удари изотдолу и ги отхвърли високо във въздуха. Канти успя да се вкопчи в едното гребло. Фрел се търкулна в другата посока. И двамата цопнаха тежко в тъмните води. Малката лодка се удари в едно дърво и се разцепи на две половини.

Канти се разкашля, пръскаше слюнки, сърцето му блъскаше лудо — после се метна встрани, когато голям люспест гръб се изви над водата, разпери бодлива перка и изчезна в укритието на блатните дебри. Явно не само хората се опитваха да се спасят от нападението.

Фрел доплува до него. На лицето му се четеше ясният въпрос: „Ами сега какво?“

Канти се завъртя пак към брега. Посочи натам, към няколко клади, димящи сред няколко забити знамена с фамилния му герб. По средата се бяха събрали рицари с пики и вдигнати мечове. Засега топлината и стоманата, изглежда, държаха прилепите настрани. Повечето кралски легионери вероятно щяха да се съберат там.

Макар че нямаше желание да се връща при хората на баща си, Канти обмисли ситуацията и реши да се възползва от една стара поговорка.

„Удавникът и за сламка се хваща.“

Заплува натам. Все пак хвърли един последен поглед към дълбините на блатото, чудейки се какво ли е станало с другите, и отправи мълчалива молитва за тях.

„Надявам се, че се справяте по-добре от нас.“

23.

Никс се свиваше отзад на влека с Джейс. Беше запушила ушите си с ръце, но крясъците на атаката продължаваха да ехтят в главата ѝ. Би се заклела, че може да усети вкуса на кръв върху езика си. Чувството за вина я накара да свие колене по-близо до гърдите си, сякаш костите ѝ можеха да я предпазят от онова, което ставаше в града.

Джейс беше до нея, прегърнал я с една ръка. И двамата бяха опрели гърбове на капрата, където Бастан държеше юздите, седнал до баща ѝ. Дългите крака на Мърморко газеха бавно през водата. На дъното на влека имаше гладки плазове от желязно дърво за минаване през задръстените с тръстики плитчини или по тревисти могилки. Но този път, тръгващ от блатния пристан, бе почистен от треволяци, така че почти празният влек лесно се плъзгаше след умореното добиче. Движеха се по края на обширната територия на фермата им, по посока на най-задната кошара, откъдето трябваше да вземат брат ѝ Аблен. Оттам щяха да поемат още по-навътре в блатата, до черната шир на Огнен вир и зимните обори.

Докато влекът навлизаше все по-дълбоко в мочурищата, Никс се помъчи да види какво става в града и училището. Но чепатите дънери на дърветата и мъхнатите клони препречваха гледката и до нея достигаха само пронизително пищене и далечни викове. Ако се съдеше по дивата ярост, долитаща по вятъра, алхимикът и принцът не бяха успели да предотвратят изгарянето на мъртвия прилеп.

Никс дишаше тежко, опитваше се да отхвърли страха и срама си.

„Всичко това е заради мен.“

Джейс я стисна по-здраво, сякаш доловил страданието ѝ, но всъщност причината бе друга. Лицето му се обърна към сенчестия листак над тях. Той бе осеян с по-светли изумрудени петна там, където листата оредяваха.

— Върнал се е — прошепна Джейс в ухото ѝ.

Тя проследи погледа му и зърна тъмен силует, който прелетя над влека. Малкото ѝ братче запърха, а после описа нов кръг. Правеше го отново и отново и явно вълнението му растеше, сякаш се опитваше да ѝ даде някакъв знак. Накрая пикира надолу, за да се разкрие целият. Размахът на крилете му бе колкото ръката ѝ, а кожата им бе толкова тънка, че през нея се виждаше шареният листак. Тялото между крилете бе лъскаво и черно, с две големи уши отпред.

Той сякаш забеляза вниманието ѝ и червените му очи се взряха в нея. Остро подсвирване проряза какофонията. Пред очите ѝ притъмня и във въображението ѝ се разкри нова гледка.

… жена тича пред пикираща сянка. После остри нокти се впиват и се оплитат в развяващата ѝ се коса. Сянката прелита над нея, после дръпва нагоре. Отчетливото пукане на шийни прешлени придружава издигането ѝ. После едно отпуснато тяло пада зад сянката.

Образът изчезна, когато брат ѝ отмина. Но след миг направи рязък завой и се върна, носеше се с писък към нея.