Беззвездната корона

— Ей, вие — извика баща ѝ. — Какво правите със сина ми, мръсници такива?

Младият мъж с ножа на гърлото беше Аблен, по-големият ѝ брат. Едното му око бе подуто и окървавено.

Салът се приближи и препречи пътя им. Мърморко лесно можеше да ги прегази и да избута сала, но Бастан подсвирна и му изцъка да забави ход и да спре. Мъжете на сала носеха ръждясали канджи и дълги копия.

Онзи, който заплашваше Аблен с ножа, извика над рамото му:

— Къде е дъщеря ти, Поулдър?

— Момичето ми ли?

— Да.

Баща ѝ смръщи лице и се извъртя на пейката. Посочи назад, откъдето бяха дошли.

— Горе в училището. А ти как мислиш, скапаняко? Тя вече не цамбурка из блатата. — Все още с гръб към сала, той тайно посочи наляво и прошепна на Никс и Джейс: — Прехвърлете се отвън, докато се разминаваме с тях. Увиснете отстрани.

Тя му кимна, че е разбрала.

Баща ѝ се обърна пак към сала и викна:

— Какво искате?

— Не ние. Горен те иска. Иска да ви заведем всичките при него.

При споменаването на името на кмета Никс се присви.

— Че защо? — извика в отговор баща ѝ.

— Не ти влиза в работата защо. Платено ни е да ви заведем при него.

Баща ѝ сви рамене.

— Майната му. Никси не е тук, а аз имам да затворя цяло стадо биволи, преди тия крилати демони да са ги подплашили така, че да тичат чак до брега. И не си мисли, че не те познах, Краск. Мога да те усетя кой си само по вонята ти. Ако загубя някое добиче заради тая работа, ти ще ми го платиш, слушай ми думата. — Размаха ръка. — Всички вие.

— Това не е наш проб…

— Ще стане, като го отнеса до Съвета на осемте.

Последва тишина, ако се изключеше малко потайно шушукане.

Баща ѝ, който открай време го биваше в преговорите, явно реши да се възползва от колебанието им.

— Слушай, Краск. Остави момчетата ми да откарат влека до задната кошара и да оправят всичко. А аз ще дойда с вас и ще измъкна оня трън от задника на Горен. Какво ще кажеш?

Последва още шепот. Накрая Краск извика:

— Ще вземем теб и това момче тук. Онуй другото там изглежда достатъчно голямо да се оправи с кошарата само.

Баща ѝ се потърка по брадата в познатата поза на дълбок размисъл, после свали ръка.

— Справедливо е. — Плю настрани. — Дай да го направим тогава.

Бастан изгледа втренчено стареца, който му махна да продължава нататък. С приглушено мърморене младежът тръсна леко юздите, за да подкара Мърморко напред и надясно.

Баща ѝ прошепна с крайчеца на устата си на нея и Джейс:

— Хайде, давайте и двамата.

Приведена зад високата облегалка на капрата, Никс се промъкна заедно с Джейс до перилото. Прехвърли се през него и се спусна отстрани на влека, докато не увисна на ръце. Краката ѝ се влачеха през тъмната вода. Джейс направи същото с леко пъшкане, което обаче бе прикрито от едно гръмко оригване на Мърморко.

Блатните жители добутаха сала си до другата страна на влека.

Баща ѝ се плъзна по пейката към тях и извика на Аблен:

— Как си, момко?

— Знаеш как е, тате — отвърна той сухо. — Ако не ти се изпикае бивол на главата, значи не си си свършил работата, нали така?

— Вярно, много вярно.

Баща ѝ скочи от влека на сала и извика нагоре към Бастан:

— Ще се видим вкъщи.

Бастан му махна и подкара Мърморко по-бързо. Държеше влека под ъгъл, така че Никс и Джейс да останат скрити от погледите на мъжете на сала. Щом свиха зад една гъста група бороплети и салът се скри от очите им, Никс и Джейс се качиха на влека.

Брат ѝ се намръщи.

— За какво мислиш, че беше всичко това?

Никс хвърли поглед към горящия град зад тях.

— Заради мен. Заради смъртта на кметския син. — Преглътна с мъка. — Мисля, че кметът смята да хвърли вината върху мен.

„И може би е прав.“

Джейс поклати глава, лицето му бе разтревожено.

— Не само върху теб, Никс.

— Той търси всички ни — добави Бастан. Намръщи се нататък, където бе изчезнал салът. — Това хич не ми харесва, ама хич. Особено че е наел тази смрадлива паплач.

Никс проследи погледа му и откри, че ѝ е трудно да диша.

Мърморко зави към голяма могила от кал, заобиколена от тръстики и магарешки бодили. Бастан насочи вниманието си напред и се опита да върне стария бивол в главния канал. Мърморко обаче нямаше такова намерение. Приведе рога и продължи в своята посока. Излезе от водата и пое нагоре по калния склон, трипръстите му копита потъваха дълбоко.

— Дръжте се здраво — каза Бастан.

Никс и Джейс се вкопчиха в облегалката на капрата. Предната част на влека се издигна, когато биволът го изтегли целия от водата, и той се заплъзга на плазовете си по хлъзгавата кал.

Причината за тази целеустременост на Мърморко скоро се появи пред тях. На върха на обраслата в тръстики могила растяха храсти ружоплод. От клонките им висяха зрели розови плодчета.

Мърморко стигна до тях и устните му с изненадваща деликатност се заеха да скубят гроздовете от всяко листато клонче. Той изпусна пръхтяща въздишка и една дълга пръдня на задоволство. Размахвайки опашка, продължи да се тъпче със зрелите плодове — гощавка, от която бедното добиче отчаяно се нуждаеше след този тежък ден.