Беззвездната корона

— Какво имаш предвид? — попита Канти.

Високи гласове, изпълнени с триумф, изригнаха от групата, събрала се около кмета. Горен разблъска хората си, за да си пробие път, вдигна ръка и извика към блатото:

— Крайно време беше да се появиш, Краск, блатен плъх такъв!

Канти видя голям сал, изтласкван с прътове към брега. На него дрипава банда брадати мъже размахваха канджи и копия. Един пикаеше от задния край.

Анскар кимна към кмета.

— Единствената причина да ескортирам това копеле до лагера ни беше, че той обеща да ни доведе онова момиче, което баща ти иска толкова силно — онова, дето оцеляло от отровата и си възвърнало зрението.

Канти се спогледа с Фрел.

„Никс…“

Горен тръгна към брега с хората си.

Анскар побутна Канти да го последва.

— Да видим дали тази мършава рибарска паплач е хванала нещо, дето да си струва. Говори се, че видели момичето да си тръгва от училището през Брайк с някакъв дебел момък.

Канти се затътрузи, оставяйки Анскар да мине напред. Приближи се до Фрел.

— Какво ще правим?

Фрел го хвана за лакътя.

— Мълчи. Само това можем да направим. Трябва да видим как ще се развият нещата.

Докато стигнат до хората на Горен, салът се удари в брега и бе изтикан на сушата. Един широкоплещест негодник с дрехи, които изглеждаха като изтъкани от стари мрежи, излезе напред. Скочи от сала, избърса длан в сплъстената си брада и стисна десницата на Горен.

Кметът отвърна на поздрава, докато оглеждаше другите на сала.

— Е?

Краск отстъпи встрани.

— Имаме нещичко за вас.

Зад него групата блатни жители избутаха напред двама мъже. Единият приличаше на по-голяма версия на Бастан, само че с подуто око. Другият си проби път с лакти и стъпи на брега с почервеняло от ярост лице.

Това бе бащата на Никс.

Канти затаи дъх и огледа сала, но не видя и следа от момичето.

Старецът закрачи напред, за да се изправи срещу кмета.

— За какво е всичко това. Горен?

Кметът посрещна гнева му, без да трепне.

— Къде е дъщеря ти, Поулдър?

Старецът го пренебрегна. Погледът му се плъзна по мъртвите и умиращите. Лицето му пребледня — вероятно едва сега бе осъзнал кървавите мащаби на атаката.

Горен се приведе към бащата на Никс, така че носът му почти опря в неговия.

— Дъщеря ти, Поулдър.

Старецът поклати глава. Отговорът му бе притъпен от шок и ужас.

— Горе… Горе в училището.

Горен го сграбчи за яката.

— Не, не е там. И ти го знаеш. Малката ти блатна курва е била видяна да тича през Брайк. Без съмнение си е отивала вкъщи.

Поулдър отблъсна ръцете на кмета с изненадваща сила.

— Тогава я търси там, копеле мръсно. Ние с момчетата ми цял ден работихме в блатата.

— Вече претърсихме къщата ти. И когато свършим с теб, ще ти запалим въшкарника. — Приведе се по-близо. — А с дъщеря ти ще направим нещо още по-лошо.

До този момент групата на Канти вече бе стигнала при тях. Младият принц си спомни дочутата от него заплаха на Горен, отправена към цялото семейство на Никс. Явно кметът смяташе да я изпълни, да отмъсти за смъртта на сина си по всеки възможен начин.

За щастие тук имаше още някой, който представляваше кралския закон.

Анскар си проби път през хората на кмета.

— Няма да правиш нищо подобно, Горен. Кралят иска това момиче. Дори само да одраскаш този безценен плод, ще се изправиш срещу гнева на негово величество. — Вирлианецът смъкна брадвата от рамото си и опря в другата си длан. — А също и моя.

Лицето на Горен потъмня от ярост.

— Така да бъде — промърмори той през стиснати зъби. — Но защитата на краля не се простира над всички.

Кметът се завъртя, в едната му ръка лъсна нещо — дълга кама — и той я заби в корема на стареца. На лицето на Поулдър се изписа по-скоро изненада, отколкото болка. Горен хвана дръжката и с другата си ръка и ръгна с камата нагоре, натиквайки острия ѝ връх дълбоко в гърдите и към сърцето на мъжа.

Канти се хвърли напред, макар да знаеше, че вече е прекалено късно. Откъм сала се разнесе вик, на брата на Никс, но удар с тояга го събори на колене.

Анскар блъсна Горен настрани.

— Какво направи, глупако?

Кметът го изгледа тържествуващо.

Поулдър залитна назад, хванал камата, която все още стърчеше от корема му. После бавно се свлече. Докато го правеше, продължаваше да гледа към небето. Агония се изписа на лицето му, но той дори не изпъшка.

Вместо това болката му избликна в един писък от висините, надигнал се от хиляда гърла, и самата вода затрепери от неговата мощ.

Ужас плъзна из тялото на Канти; той знаеше кой е източникът на пищящия хор — и криещата се зад него ярост.

Никс се хвана за корема и се преви от болка и шок.

Преди миг крилатият ѝ брат се бе спуснал, кръжейки в явна паника. Писъкът му разби света ѝ — погълна бавното тъпчене на Мърморко и заглуши думите на седящия до нея Джейс.

Вместо това…