Беззвездната корона

А после погледът ѝ — подхранен от собственото ѝ сърце и памет — се спира върху сала, върху една позната фигура, която за момент засенчва хищническия огън. Тя познава това лице, носът ѝ подушва по него мириса на блато и биволи.

„Аблен…“

Тя се бори да потисне яростта, която продължава да бушува в нея и из цялото небе. Започва да се дави в този мрак, губи контрол. На сала брат ѝ се бие с четирима мъже. Те мушкат заплашително към него с копия и куки. От десетина порязвания по тялото му тече кръв. Той залита и един мъж се втурва към оголения му гръб с вдигната кама.

Тя се опитва да се притече на помощ на брат си, но жаждата за кръв е изпепелила контрола ѝ. Даже ѝ причернява.

„Не…“

А после нападателят с камата пада настрани с пронизано от стрела гърло. Погледът ѝ се премества, когато хищникът вътре усеща друг ловец. Канти, паднал на едно коляно, пуска стрела след стрела към сала, за да защити брат ѝ.

Аблен се изтръгва на свобода. Втурва се и се гмурва с главата напред в блатото. Изчезва под черната огледална повърхност и се спасява. За миг тя се вижда отразена в тези води, трепкаща крилата сянка, която прелита над главите на хората.

Шокът отслабва контрола ѝ още повече.

Неспособна да спре, тя се извърта във въздуха, привлечена от кръвта и писъците.

Зрението ѝ помръква, докато се дави в тази различност, в тази необятност около нея. Отново усеща неостаряващи очи да я гледат от дълбините на мрака. Силата на този поглед я отхвърля назад, сякаш я е намерил за недостойна, сякаш не одобрява сляпата ѝ ярост.

Тя е запокитена надалеч, като мушица в бурята.

Никс се върна в тялото си толкова рязко, че за малко да падне от капрата. Джейс обаче я хвана и я дръпна обратно. Прегърна я. Тя трепереше цялата, все още люшкайки се между яростта и скръбта, неспособна да спре. Сълзите я заслепяваха, мокреха бузите ѝ, пълнеха носа и устата ѝ.

Джейс я стисна.

— Никс, държа те.

Тя заповтаря, хлипайки:

— Не ме пускай, не ме пускай…

— Няма.

Усещаше топлината му, натиска на мускулите му, потната му миризма. Използва тези познати неща като котва, за да се притегли обратно в собствената си плът. Сега осъзнаваше колко близо е била да се изгуби в онази бурна различност, да изчезне завинаги в онзи мрак.

Докато се връщаше в тялото си, болката от скръбта стана по-остра.

„Татко… не…“

Страданието ѝ растеше бързо, ставаше прекалено голямо, за да го изтърпи, да го носи цялото в едно сърце. Струваше ѝ се невъзможно да оцелее от това.

А после до нея достигна тихо писукане. Беше толкова жално, че тя отвори очи.

Крилатият ѝ брат кръжеше над гърба на Мърморко. Тя срещна червените му очи, сияещи почти като злато под сенчестия клонак. Сякаш привлечен от скръбта ѝ, той наклони криле и се плъзна към нея.

Тя се измъкна от обятията на Джейс и се надигна. Приятелят ѝ също видя приближаващия се прилеп и ахна. Но тя остана на мястото си и вдигна ръка; пръстите ѝ трепереха.

Прилепът запърха около пръстите ѝ и ги подуши. Мустачките му я погъделичкаха за миг, а после малкото създание се плъзна нагоре по ръката ѝ. Стигна до рамото ѝ и малките му ноктенца намериха опора. Крилете заудряха по главата ѝ, после се свиха. Крачетата му запристъпваха и меката му козина се сгуши до бузата и врата ѝ. Тялото му бе горещо като пещ. Дишането му приличаше на пухтенето на миниатюрен ковашки мях. Високите му уши се завъртяха, докато връхчетата им се докоснаха.