Беззвездната корона

Мърморко бе заровил муцуна в цъфтящите медокитки, разгонвайки тлъстите пчели, срещу които размахваше ушите си. Дъвчеше цветята и ровеше песъчливата почва със закривените си бивни в търсене на по-сочните грудки. Обширните поляни около езерото, които се простираха дълбоко навътре в гората, бяха друга причина да изберат това място за обора.

Тя погали стария бивол, усещайки под дланта си всяко негово хрупане и дъвчене. Провери ремъците, подпругите и оглавника. Потърси рани от протриване на кожата под възлите, но след цял век теглене на влекове тези места бяха загрубели. Прободе я чувство за вина при мисълта, че приятелят ѝ нямаше да носи всичките тези мазоли, ако не се бе трудил толкова през отминалите години.

Мърморко завъртя влажната си муцуна към нея. Подуши и облиза сополите от ноздрите си. Побутна я с нос и изпръхтя. Тя забеляза сивотата, замъгляваща очите му, която показваше възрастта му. Хвана го за рогата и притисна чело към него. Вдиша сладката му миризма.

— Благодаря ти — прошепна. Думите ѝ бяха прекалено слаби, за да изразят признателността ѝ.

Той я побутна назад, близна ръката ѝ, изпръхтя пак и се върна към пашата си. Тя отстъпи и започна да го разпряга.

— Може би ще е по-добре да го оставиш впрегнат — каза Джейс. — Поне докато не се върнат Аблен и Бастан. Не знаем дали няма да ни се наложи да тръгнем бързо оттук.

Никс си спомни как брат ѝ се бе гмурнал в черната вода. Изправи се и кимна. Мърморко направи няколко крачки, теглейки влека, за да стигне до нова туфа медокитки. Явно не му беше никакъв проблем да пасе впрегнат.

Тихо писукане ѝ напомни, че старият бивол не е единственият, който използва този отдих, за да си напълни корема. Крилатият ѝ брат летеше тихо над главата ѝ през жужащите облаци мухи и комари. Бе напуснал мястото си на рамото ѝ веднага щом излязоха на Вира, привлечен от изобилната храна, бръмчаща тежко над водата.

Тя проследи пътя му, докато той не се скри в сенките.

— Може би ние също трябва да хапнем — каза Джейс. Беше отишъл до задния край на влека. — Няма как да знаем колко дълго ще ни се наложи да чакаме тук.

Той смъкна едно голямо черно котле, привързано там, и лицето му почервеня от усилието. Залитна, направи няколко крачки и го остави на пясъка.

Тя отиде при него, докато вдигаше капака. Познатият аромат на варен кашокорен и блатен заек достигна до нея и я накара да се закове на място. Тя затрепери.

— Още е топла — отбеляза на глас Джейс. Топна пръст в яхнията и го облиза. — Леле, колко вкусно!

Надвита от чувствата си, Никс се смъкна на колене. Представи си как баща ѝ бърка тази манджа, последната яхния, която някога щеше да направи. Миризмата — която за нея винаги означаваше дом — сега накара стомахът ѝ да се разбунтува. Тя се наведе. Стомахът ѝ се сви и избълва струя жлъчка върху пясъка. Никс се закашля и кашля дълго, докато накрая можеше само да хлипа, превита надве, с кисел вкус на езика.

Джейс коленичи до нея.

— Извинявай. Наистина съм скапано говедо! Изобщо не мислех.

Тя покри лицето си с ръце и се изправи.

— Не — простена, все още разтърсвана от хлипове. — Ти не си виновен.

„Аз съм виновна, само аз.“

Свали ръце. Джейс бе покрил отново котлето, но ароматът все още изпълваше въздуха. Тя се взря в блатото оттатък Вира. Имаше нужда от Аблен и Бастан, а може би дори и от мургавия принц и алхимика.

„Защо всички се бавят толкова?“

Канти се изви настрани, когато мечът на Малик мушна към него. Ако не беше толкова слаб и ако не се бе обърнал неочаквано към ви-рицаря в последния момент, острието щеше да го прободе. Дори и сега мечът проби туниката му и остави огнена резка на гърдите му.

Канти продължи завъртането настрани от меча, само за да попадне в ръцете на втория рицар в предния край на сала. Преди хватката на мъжа да се стегне, Канти използва паниката си, за да подхрани скоростта, която бе развил през многото си години на ловуване. Грабна една стрела от колчана си и мушна хваналия го мъж в окото. Стоманеният връх срещна мека плът и твърда кост. Последва остър писък — и той бе свободен.

Наведе се, като блъсна със задник нападателя си назад. Малик се хвърли към него и замахна към главата му, хванал меча си с две ръце. Вече присвит, Канти отскочи встрани и се претърколи през рамо. Мечът улучи полуослепения ви-рицар в прасеца и едва не му отсече крака. Той извика и цопна в блатото.

Докато довършваше претъркулването си, Канти с плавно движение свали лъка и го вдигна. Приплъзна се на едно коляно, опрян здраво на другия си крак. Това бе умение, на което го бе научил един от разузнавачите в Облачен предел — уважаваните ловци от мъгливите зелени гори. Той го бе упражнявал отново и отново с надеждата един ден да обиколи сам онази опасна гора.

Малик изрева яростно. Явно не бе очаквал подобен ход от Принца в шкафа, пияния Мухльо. Хвърли се към Канти, който държеше стрела в ръката си и се мъчеше да я сложи на тетивата. Явно паниката не можеше да му служи до безкрай.

А после мощен гръм разклати сала, придружен от ярък проблясък.

Малик залитна и спря.