Беззвездната корона

… малко момче с дрехи на петокласник се свива уплашено под някакъв балкон. Тъмна сянка пикира покрай него под укритието. Върхът на едно крило, свършващо с остър като бръснач нокът, го достига и прерязва гърлото му. Кръвта пръсва високо и коленете на момчето се подгъват.

Светът отново се върна при Никс само за да бъде прогонен миг по-късно при следващото минаване на брат ѝ над главата ѝ.

… прилеп с размерите на теле се мята по гръб, с пречупено крило. Мъже със сиви ризници и сребърни брони го мушкат с мечове и го секат яростно с брадви.

Не виждаше нищо. Ръцете ѝ се бяха преместили от ушите върху лицето ѝ. Това не помогна. Още и още видения от атаката я заливаха, едно след друго, през десетки очи, всичките подправени с писъци и овкусени с кръв.

… прилеп се стоварва на стълбите, чупейки стрелите, надупчили целите му гърди.

… друг се промъква по някакъв коридор, с присвити криле, пълзи по гърчещите се тела на разкъсаните и отровените.

… пищящ рицар пада, размахал ръце, от вкопчилите се в него нокти и се стоварва в центъра на някаква клада.

… широк изглед от много високо как част от Брайк гори, обхваната от пламъци и дим.

… после, по-отблизо, едно дете плаче над тяло на жена над улицата, стиснало с юмручета разкъсаното ѝ наметало.

Последният образ най-после разпръсна бурята в съзнанието ѝ и я остави задъхана. Горещи сълзи се лееха заедно със студената пот.

Тя се взря към листака горе.

„Моля те, накарай ги да спрат — помоли се наум на крилатия си брат. — Вече получихте своята кръв. Не ви ли стига?“

Джейс стоеше до нея и размахваше ръка във въздуха. Крещеше на прилепа:

— Остави я! Хайде, махай се вече! Къш!

Може би вслушал се в думите му, брат ѝ се издигна и потъна в дълбоките сенки на листака. Въпреки това прилепът не си отиде. Тъмните криле се виеха в бавни кръгове над тях.

Джейс се отпусна до Никс.

— Добре ли си?

Тя поклати несигурно глава. Не направи опит да заговори, за да не закрещи. Все пак хвана ръката на Джейс и стисна пръстите му, за да му покаже, че не е ранена, а само объркана. Трябваше да вдиша няколко пъти, за да се закрепи здраво в тялото си след зашеметяващия хаос от атаката над града. Сякаш самата тя я преживяваше — с гледки, звуци и миризми, през стотици различни очи.

Това беше твърде много, на твърде много нива. Виеше ѝ се свят и ѝ се гадеше. Повече от всякога нововъзвърнатото ѝ зрение ѝ се струваше по-скоро проклятие, отколкото чудо.

Вдигна отново поглед към изгубения си и намерен брат. Знаеше, че той я е вкарал в тази битка, свързвайки я с голямото споделено съзнание на мирските прилепи. Когато туптенето на сърцето ѝ се успокои, си спомни още нещо — нещо, което бе изпитвала през цялото време на това ужасно преживяване. Сякаш някакви по-големи очи се бяха взирали в нея, много по-настойчиво от малките червени въгленчета на брат ѝ. В онези моменти бе зърнала за миг нещо много по-древно, безвременно и мрачно, студено и непознаваемо. Краткото ѝ докосване до онази безпределност я ужаси, но също така я остави пуста и изпразнена.

„Какво означаваше това?“

Потрепери и се сви в обятията на Джейс.

Докато търсеше утеха от него, тонът на далечните крясъци се промени, взе да утихва бавно, макар и накъсван от време на време от по-остри изблици. После дори те стихнаха за няколко мига. Това, което не секна, бяха писъците на умиращите и ранените, отекващи над водата.

Тя погледна към тъмните криле, кръжащи на фона на петнистия листак.

„Свърши ли? Моля те, нека да е свършило.“

Отгоре не дойде отговор.

Вместо това баща ѝ се приведе назад, без да се обръща. Гласът му бе нисък, напрегнат и пълен с предупреждение.

— Лягайте долу. Веднага!

Никс лежеше във влека зад високата облегалка на капрата. След като послуша предупреждението на баща си и залегна, надзърна навън, колкото да види, че отпред иде широк сал, избутван с прътове в тяхната посока.

Джейс клечеше до нея.

Тя разбираше припрените нареждания на баща си. Салът бе пълен със сурови на вид мъже. Ако се съдеше по опърпаните им дрехи и сплъстените им бради, всички те живееха дълбоко в блатото.

С изключение на един, когото държаха в предния край на сала с опрян в гърлото му нож.