Беззвездната корона

И от двете страни на Рит стражите побягнаха, някои на коне, други пешком. Лаач профуча покрай него. Рит обаче задържа коня си на място. Гледаше огненото зрелище в небето.

„Трябва да съм сигурен.“

Над главата му корабът вече се накланяше силно, отначало бавно, после по-бързо. Рит потърси по страните му следи от изхвърлени спасителни салове, в случай че някой на борда се опитва да напусне падащия кораб. Не видя такива. Гибелта бе връхлетяла твърде бързо.

Пред очите му няколкото все още прикачени към кораба въжета издърпаха горящите останки на взривения балон от черните облаци. Корабът полетя надолу още по-бързо, устремен към гибелта си.

Рит би се заклел, че чува писъци на ужас, но може би това бе само гласът на желанието му. Той прокле крадеца, който му бе причинил толкова нещастия, задето го беше подтикнал към такова прибързано действие. Но не смееше да допусне онази древна бронзова загадка да попадне в лапите на клашианските алхимици. В името на кралството, това не биваше да става. Независимо от последствията.

„По-добре да се разбие на парчета тук.“

Най-после извъртя коня си, пришпори го и препусна. Раздиращ грохот отекна зад него. Той изви глава, за да види как корабът се разбива в скалите, разцепва се на две и запраща вълна от пясък към него. Стигна до ръба на хребета преди нея и най-после дръпна юздите на коня, за да спре до другите.

Пясъкът връхлетя групата и продължи нататък през ръба. Около тях се сипеха отломки. Най-сетне пламтящите останки на балона се спуснаха и легнаха върху разбития кораб като огнена плащаница.

Рит гледаше цялата тази разруха. В ума му имаше само една мисъл.

„Трябва да преровя останките за моето съкровище.“

От четвърт левга височина Райф се взираше през прозореца на каютата надолу към огнения кратер на върха на Въздушен пристан, където пламтящите останки на клашианския ветрокораб димяха и догаряха. С Пратик бяха гледали обстрела на другия съд от безопасността на ветрокораба, на който се вееше знамето с извитите рога на Аглероларпок.

— Явно предпазните ти мерки, колкото и завъртени да бяха, в крайна сметка се оказаха мъдри — рече кисело Окованият.

Райф не долови кой знае каква похвала в гласа му, а и той самият не изпитваше задоволство, само някаква болка в гърдите. Потърка ги с юмрук.

— Не очаквах хитрината ми да доведе до такъв огнен край и толкова много смърт.

Докато ветрокорабът им потъваше по-дълбоко в облаците, гледката долу постепенно се скри. Райф обърна взор към тлеещия в далечината Котел.

„Толкова много мъртви…“

Поклати глава.

— Исках просто да ги накарам да си мислят, че съм избягал в Южен Клаш, да насоча вниманието им натам, вместо на запад. — Хвърли поглед към Шая, чието бронзово лице бе открито, след като бе махнал шлема с воала ѝ в уединението на каютата. Погледна Пратик. — Изобщо не си представях, че ще свържат бягството ти от затвора с мен толкова бързо. Мислех, че ще им отнеме поне ден-два.

Дори не бе обяснил хитрината си на Пратик, докато не тръгнаха към ветрокорабите. Искаше всички — включително и Окованият — да вярват, че целта им е другият кораб. Преди няколко дни, когато хората на Лаач бяха започнали да прибират клашианските търговци, бе измислил своя план. За да подсили впечатлението, че ще бяга в Клаш, бе смятал да измъкне един Окован от тъмницата, като знаеше, че рано или късно някой ще разбере кой е уредил бягството. Особено след като Райф бе оставил в бардака улики, които го свързваха с престъплението. Той искаше всички да вярват, че е убедил Окования да му помогне да се качи на клашиански кораб.

„Само че подцених преследвачите ни.“

Знаеше, че вината за тази огнена гибел не може да бъде хвърлена върху Лира хи Марч. Представи си татуираното лице на Рит. От въздуха бе забелязал Изповедника да язди в групата на Лаач. А после полетяха огнените стрели, със сигурност насочвани повече от онзи проклет ифлелен, отколкото от архишерифа.

На Пратик май му бе прилошало.

— Да се надяваме, че няма да разберат прекалено бързо, че изобщо не сме се качили на онзи кораб.

Райф не се тревожеше прекалено много за това.

— Ще им трябва известно време да изгасят огъня и да пресеят пепелта, преди да осъзнаят, че бронзовото тяло на Шая не е сред останките. А дори и тогава има да се чудят дали не сме се върнали в Наковалнята или не сме хванали някой от другите два ветрокораба. Да се надяваме, че докато свършат с това, ние вече ще сме оттатък морето и на път към Аглероларпок.

Пратик кимна.

— Въпреки трагичния изход в плана ти имаше мъдрост.

Райф въздъхна и се взря надолу през тъмните облаци към червеникавото сияние, което все още се виждаше смътно. Не бе съвсем убеден, че високата цена в човешки живот и страдания си струва свободата на един крадец. Следващите думи на Окования подсилиха това чувство.

— Ще има последици — предупреди го Пратик. — Това нападение над ветрокораб с клашианския герб, както и огнената смърт на толкова много мои сънародници, няма да останат безнаказани. Честта на Имри-Ка ще изисква бързо и кърваво отмъщение.