Беззвездната корона

Окованият му показа празните си ръце, после посочи от ботушите си към нашийника си.

— Забравих верижките в каретата.

Райф се намръщи и погледна назад. Каретата вече изчезваше през ръба на хребета — явно кочияшът не искаше да рискува той да размисли за жълтицата.

Намръщи се и изръмжа. Отпред вече развързваха въжетата на кораба от скобите. Той побутна Пратик напред, ясно съзнаваше как стоят нещата.

— На този етап вече няма значение — рече с въздишка. — Трябва да продължим.

Рит препускаше до архишериф Лаач. Пред тях дванайсет ездачи с кожени доспехи се носеха нагоре по Зигзагообразния път и избутваха настрани всичко, което пречеше на бързото преминаване на групата им. Други дванайсет, предимно стрелци, ги следваха. Екливият звън на последната вечерна камбана ги тласкаше напред.

Качулката на Рит се развяваше зад него, както и една от плитките му, която се бе измъкнала от сплита около шията му. Такъв разпуснат вид не подобаваше на един Изповедник, ала той не забави ход, а заби шпори в хълбоците на коня си. Кавалкадата взе с тропот последния завой и излезе на билото на Въздушен пристан.

Копитата на конете вдигнаха облак прах и пясък, когато групата се разгърна и спря. Няколко легионери скочиха бързо от седлата и се заеха да разблъскват сепнатите докери от пътя си. Другите останаха върху запотените си коне, които пристъпваха нервно, готови за действие.

Рит се изправи в стремената и размаха ръка да прогони поне част от праха. Лаач направи същото, като кашляше да прочисти дробовете си. На Рит му трябваха няколко мига да осъзнае как стоят нещата на забуления от сажди връх.

Високо над главите им неясният и мъглив силует на един ветрокораб потъваше в мрака. Вляво друг балон се издигаше със стенания на изпънати въжета и след миг също последва първия към тъмния небосвод.

— Там! — каза Лаач — по-младите му очи бяха много по-остри от тези на Рит — и посочи вдясно, където трети кораб вече се отделяше от ложето си и се издигаше към небето. — Той е с клашианския герб!

„Не…“

Рит не можеше да позволи бронзовото му съкровище — загадъчно оръжие с несравнима мощ — да попадне във вражески ръце. Собственият му копнеж за загубени знания беше едно, но той знаеше, че кралство Халенди трябва да бъде защитено от железния юмрук на Клаш, където свободата бе задушена, а знанието — забранено. Беше се трудил десетилетия да стигне до високото си положение, беше се посветил изцяло на тази страна, знаейки в сърцето си, че може да поведе кралството към още по-голямо величие. С краля, вслушващ се в съветите му, и Крепостта на Изповедниците вече почти под негов контрол, той бе в състояние да изтръгне тайните на миналото и да издигне високо символа на господаря Дрейк.

Знаеше и още една сигурна истина.

„Съдбата на кралството е и моя.“

Пришпори коня си към клашианския ветрокораб. Другите го последваха, докато прегазваше и отхвърляше настрани работниците.

Но килът на кораба вече бе високо над главата му и започваше да извива на юг.

Лаач спря до него.

— Закъсняхме.

Рит насочи гнева си към архишерифа.

— Не. Ще направим каквото е нужно.

Лаач се размърда в седлото. Явно не му харесваше онова, за което се бяха разбрали по-рано — вариант, който и двамата се бяха надявали да избегнат.

— Ако кралят разбере, че си позволил този могъщ смъртоносен артефакт да попадне в ръцете на врага му — предупреди Рит, — твоята глава ще се търкулне.

Лаач се сви още повече върху коня си, защото знаеше, че заплахата на Рит е истинска. Извъртя се и ревна на хората си:

— Стрелците да излязат напред!

Стрелците се отделиха от останалите, препуснаха напред и скочиха от седлата, вече с лъковете в ръце. Един факлоносец хукна покрай редицата с горяща главня, като палеше напоените с масло парцали, увити около всеки железен връх. Един след друг стрелците коленичеха и изпъваха лъковете, докато тетивите опрат в ушите им, насочили горящите върхове към небето.

— Пускай! — заповяда Лаач и свали рязко ръка.

Тетивите звъннаха. Рояк огнени дири проряза задимения въздух. Няколко стрели улучиха целта, пробиха кожата на балона и угаснаха. Още преди това факлоносецът бе хукнал отново покрай редицата и още пламтящи върхове се насочиха нагоре.

— Пак! — ревна Лаач.

Още стрели се посипаха върху балона, но не постигнаха по-добър резултат. Докато се готвеха за трети залп, Лаач погледна Рит. На лицето на шерифа се сменяха извинение и страх. А може би дори малко облекчение. Това, което правеха, можеше да подпали нещо много по-голямо от един обикновен ветрокораб.

А после Рит го чу. Приглушен взрив отгоре. Взря се към висините, но не видя нищо. Ветрокорабът продължаваше да се издига, теглен все по-нагоре от газовия балон. Балонът се изгуби сред пелената от ниски облаци… които изведнъж засияха по-ярко, сякаш ги бе прорязала светкавица. Последва тътнещ гръм. Огнени кълба разкъсаха мрака. Носът на ветрокораба се килна надолу и от огнения облак се посипаха въжета.

— Назад! — изрева Лаач и размаха ръка над главата си. Дръпна юздите и извъртя коня си. — Бягайте!