Библиотеката на Въглен връх

Току преди пукването на зората на следващата утрин откъм бика все още се чуваха тихи звуци, главно откъм главата и врата. Карълайн се чудеше, докато не забеляза, че ноздрите му действително са отвори — димоотводи за случаите, когато жаравата е вътре. Въздухът, влизащ през тези отвори, сигурно се е струвал на Дейвид относително хладен — единственият намек за милост в целия му свят.

Как така досега не е умрял?

Ала, разбира се, това се дължеше на знанията от каталога му. Бащата го бе обучил да понася тежки рани и да продължава да се бие. Имаше също и мехлеми, тоници, инжекции. Като всички тях и Дейвид бе творение на Бащата. Сега обаче, колкото и тежка да бе нуждата му да умре, не можеше.

При все това към пладне той милостиво замлъкна. Бащата ги накара да поддържат огъня чак до мръкване. Дейвид бил още жив, каза той. Карълайн не се съмняваше, че по нещо той действително познаваше дали е така.

Бащата им нареди да спрат да подхранват огъня на втория ден, малко след мръкване. До полунощ той угасна. В утрото на третия ден бикът се беше охладил достатъчно, че да може да бъде отворен, макар и металът все още да пареше толкова, че остави пришка над китката на Карълайн, когато тя се допря до него.

Онова вътре не беше такава ужасна гледка, колкото се боеше тя. Дейвид бе предан ученик и превъзхождаше повечето от тях. Майсторството му вече беше много нараснало, само Бащата го надминаваше.

Беше изгорял почти до кокал, преди да умре.

Двамата с Майкъл помогнаха на Дженифър да го извади. Останките бяха изненадващо леки, сухи и крехки. Положиха го върху носилка, стъкмена от една дъска за гладене, и го отнесоха долу в една от пустите къщи. Там го положиха в една голяма стая на основния етаж, в чийто ъгъл бяха струпани прашни и мухлясали мебели. „Тази стая американците наричат «дневна» и в нея «водят всекидневен живот» — помисли си Карълайн и се изкиска. Маргарет също се усмихна. Другите я изгледаха странно.“

Маргарет прегледа овъглените останки на черепа му, ръцете му, издигнати в боксьорска стойка от огнената жега, устата му, все още отворена в последен писък.

— Той ще е отишъл много надълбоко. — Тя се обърна към Бащата. — Мога ли да отида при него? Да му помогна да намери обратния път?

Бащата поклати глава.

— Остави го да се скита.

Карълайн се зачуди над думите му. Маргарет според нея искаше да каже, че Дейвид ще е отишъл надълбоко в „забравените земи“, което, доколкото схващаше, е мястото, където се намираш както преди да се родиш, така и след като умреш. Но дали ще е надълбоко, защото никога преди не е умирал, или защото смъртта му беше толкова ужасна? Или може би…

Бащата я гледаше гневно. Щом забеляза, че е привлякъл вниманието й, той отправи навън многозначителен поглед. Тя го проследи нагоре по хълма, до бика. Въпросът, разбира се, не беше включен в нейния каталог. „Той знае — помисли си тя с отчаяние. — Как може да знае какво мисля?“

Заряза тези размишления, но Бащата продължаваше да гледа сърдито. Зениците на очите му й напомняха за мазната чернилка вътре в бика. Прикована от погледа му, за миг тя си представи, че е там, вътре, и в ушите й кънти дрънченето на затръшнатия капак. Единствената светлина ще е едва забележимо или оранжево сияние, видимо през ноздрите, когато температурата започне да се покачва. Отначало ще е топло, после — малко притеснително, а по-нататък…

— Никога! — прошушна тя отчаяно. — Никога повече няма да си помисля за това! Никога, никога!

Едва тогава Бащата извърна очи. Тя усети как погледът му се отлепя от нея, сякаш беше материален. „Ето как се чувства полската мишка, когато сянката на ястреба я подминава.“

— Дженифър. Помогни ми.

Дженифър, чийто каталог обхващаше лечението, скочи на крака и застана пред него.

— Ти ще го върнеш на този свят. Ще го направиш отново цял и невредим.

Досега Дженифър бе упражнявала изкуството на възкресяването главно върху животни, а и те бяха мъртви само малко от малко — животинки, прегазени на шосето и тем подобни.

— Ще се постарая — каза тя, след като хвърли колеблив поглед към трупа. — Но аз…

— Постарай се здравата! — каза го с твърда нотка в гласа. — Останалите, помагайте. Носете й каквото ви поиска.

Дженифър се залови за работа. Извади три големи кесии цветен прах от торбата си и ги нареди около тялото на Дейвид. Останалите й принасяха — главно вода, но и други неща: сол, мед, член от пръч, метър-два осемпистова магнетофонна лента. Дженифър я сдъвка, докато не стана прозрачна, а после изплю кафеникавото вещество в очните кухини на Дейвид. Карълайн нямаше представа това пък за какво помага. Спомни си гневния поглед на Бащата и си забрани да се чуди.

Дженифър се труди цяла нощ. Маргарет остана да будува с нея, макар и Карълайн, и останалите да си почиваха.