Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Бил, ще трябва да изтърпиш едно по-дълго обяснение.

— Кой си ти?

Бил сграбчи мръна преди да му се е измъкнал и по някаква случайност пръстът му докосна основата на тила. В същия миг горната част на главата на гущера се отвори като капак. Вътре в черепната кутия на животинчето — там, където трябваше да е мозъкът — седеше микроскопично човече, не по-високо от три сантиметра, пред миниатюрен пулт за управление. Зад него имаше кушетка, удобен фотьойл и тоалетна. Човечето пушеше нервно и тръскаше пепелта от пурата в един пепелник колкото главата на карфица.

— Ти как попадна там, бе? — подскочи Бил. — И още по-важно — какво си намислил?

— Ами… както вече ти казах, това изисква малко по-обстойни обяснения. Първо, позволи ми да ти се представя. Цезар Роналд Урбутнот, Специално флотско разузнаване. Тъй като името ми е твърде дълго, началните букви са комбинирани така, че да образуват акронима ЦРУ.

— Къде е Илирия? — кресна Бил.

— Това е част от обяснението. Моля те, не ми давай зор.

Бил бе вдигнал свитата си в пестник ръка, за да смачка малкия мрън и агента ЦРУ вътре в него на пихтия. Напитката, която бе погълнал току-що, изглежда пробуждаше желание за насилие в душата му.

— Това е част от свръхсекретна мрънска технология — обясни ЦРУ. — Опитвам се да отнеса тайната на миниатюризацията на нашите въоръжени сили. Дълго време носех космат и много горещ костюм на маймуна и се навъртах в горите край техните секретни лаборатории, които открихме на един парников свят. Една нощ проникнах в лабораторията и открих тайна миниатюризираща машинка, която им позволява да се смаляват и уголемяват колкото си искат, с което ни създаваха страшни проблеми и всяваха ужасна бъркотия. В една от мините под лабораторията се натъкнах на грамаден робот, смалих го с помощта на машинката и след това си плюх на петите. Всичко вървеше според плана, докато не се появи твоята възлюбена. Тази тъпачка така и не разбра, че не съм истински мрън. Напъха се в моето тяло и ми отне контрола. Останалото ти е ясно.

— Бил не знаеше какво да каже. Обяснението звучеше съвсем логично, като се имаха предвид обстоятелствата и всичко останало. Но цялата тази работа намирисваше. Глождеха го подозрения, че не му казват всичко, а и този палячо говореше толкова много, че започна да го боли главата. Или пък беше от рома. Той се ощипа по носа, но и това не помогна. Изведнъж си спомни.

— Слушай, ЦРУ, или както ти беше името — и къде е сега Илирия, която трябваше да е тук?

— Това е най-трудната част — отвърна ЦРУ. — Както сам можеш да се досетиш, тук долу при мен няма много място. Илирия се опита да се напъха, да си възвърне обратно контрола. Знаех колко държиш на нея и затова се опитах да я спася — заради теб.

— Добре де, какво стана?

— Беше твърде тясно за двама — обясни ЦРУ. — Не знам дали си представяш какво е в ума ти да се напъха жена. Бил, не съм искал да й сторя нищо лошо. Просто се опитвах да намеря най-доброто разрешение и за двама ни.

— Къде е Илирия? — изрева Бил и ръката му увисна над мъничката главица на ЦРУ.

— Ами слушай де, нали се опитвам да ти обясня — рече ЦРУ, присвит под юмрука му. — Дай ми поне възможност. Не е лесно да разговаряш с когото и да било, когато си с моя ръст.

— Че тогава защо не си върнеш нормалния ръст? — попита Бил.

— Боя се, че и това никак не е лесно — отвърна ЦРУ и подсмръкна натъжено.

— Искам да знам къде е в момента Илирия — изръмжа ядосано Бил. Той се пресегна и стисна ЦРУ между пръстите си. Вдигна другата си ръка и я сви, готов да го размаже на пастет.

— Поради ограничеността на мястото — продължи ЦРУ — тя реши да изпълни Янсенитската маневра. Умолявах я да не го прави, но нали я знаеш каква е, истински войник. Дори предложих да й издействам служба при нас. Но не искаше и да чуе. Това момиче е за милиони, приятелю. Щастлив си, че си я имал.

— Каква е тази Янсенитска маневра? — попита Бил с привидно спокоен глас. Гърлото му беше пресъхнало.

— Измислили са я, или по-скоро усъвършенствали са я на планетата Янсен VII, която се намира близо до звездния куп Чувал с въглища. Разбираш ли, тамошните обитатели имали проблеми с…

Обясненията на ЦРУ бяха прекъснати от гласа на Хам Дуо по интеркома:

— Бил! Ела веднага тук! Задават се неприятности!

— След минутка само! — извика в отговор Бил. — Първо трябва да…

— Зарежи всичко и идвай веднага! — изрева Дуо. — Ако не, стой си там.

— Веднага се връщам — подметна Бил на миниатюрния агент. — Да не изчезнеш. — Той изтича в пилотската кабина.

— Какво става? — попита щом влезе.

Хам Дуо махна към екрана, на който се виждаше почти двестаградусова панорамна картина около кораба, без никакво изкривяване. Бил видя три малки кораба, които се приближаваха към тях с голяма скорост. Ярките изригвания на известно разстояние от тях показваха, че ги обстрелват с ракети, част от които пробиваха защитното поле. Други два кораба идваха зад първите три. Съдейки по сплеснатата им форма и жълтата оцветка, вероятно принадлежаха на люлкарите от Омнихрон II.

— Но ние не сме във война с люлкарите! — извика Бил.