Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Кажи го на тях — изръмжа Хам Дуо. — А междувременно можеш да се закотвиш на атомното оръдие.

Бил изтича в стрелковата куличка и се пристегна с колани към седалката. Той превключи на ръчно насочване тъкмо когато след един откос отблизо светлините на кораба премигнаха. Очевидно щитът им действаше на максимална мощност.

— Още един такъв изстрел и сме пътници — обяви мрачно Дуо.

Люлкарските кораби се стрелкаха към тях от всички посоки и Дуо и Бил трябваше да действат с удесеторени усилия. Ярки лазерни отблясъци озаряваха близкия космос. Един от люлкарите, който очевидно бе по-дързък от останалите, се хвърли право върху силовия щит.

— Цапни го тоя глупак! — викна Дуо.

— Улови целта! — нареди Бил.

И двамата държаха приближаващия се нахалник на прицелите си. Корабът им се люшна настрани в мига, когато изстреляха атомното торпедо. Бил успя да го взриви в последния възможен момент на максимално разстояние от тях, пращайки останките на несръчния нападател надалеч в космоса. Междувременно Дуо бе свалил петима други и сега им оставаха не повече от двайсетина.

— Отзад се приближава нова ескадрила — докладва Бил, поглеждайки в огледалото за обратно виждане, прикачено за оръдейния мерник.

— Тези типове наистина започват да ми ходят по нервите — изръмжа Дуо с два реда снежнобели зъби, които очевидно бяха изкуствени. — Стягай колана, приятелче. Ще опитам нова тактика.

Бил сграбчи резервните колани и се пристегна и с тях. Откъм кухнята долитаха тънички писъци като от миниатюрно човече, блъскано безжалостно в стените. Хам изду на пълна мощност задните двигатели, като същевременно опита да опише остър до невъзможност завой.

Коланите на Бил изпращяха от невероятното усилие. Той полетя напред и се разплеска върху насрещната стена. Все пак успя да забележи, че Дуо продължава да държи здраво ръчките.

Зад тях люлкарите започнаха да изостават, очевидно неспособни да изпълнят подобна самоубийствена маневра. Веднага щом си осигуриха известна преднина Дуо ритна с крак ръчката на шалтера за авариен скок в хиперпространството. Чу се скърцане на напукан метал и писъците на смачкано човече. Корабът потрепери като плъх в ченето на териер, после изведнъж се метна напред, принуждавайки стрелката на скоростомера да се завърти бясно.

Космосът премигна и изчезна. Появиха се и изчезнаха слънца. Корабът се завъртя около оста си, а Бил отскачаше от стените като топка. Дуо все още беше завързан за креслото, но изглежда и той бе на предела на силите си.

— Отпусни се де! — викна му Бил. — Избягахме им вече!

— Май е рано да се отпускаме, приятелче — отвърна през зъби Дуо.

— Искаш да кажеш, че…

— Точно така — кимна Дуо.

Изгубил контрол, въртящ се с бясна скорост около оста си, корабът прониза със свистене разредения горен слой в атмосферата на някаква планета. Летяха право надолу, но това едва ли имаше значение, тъй като при такава скорост не след дълго щяха да бъдат погълнати от пламъците на свръхнагряването.

Възпей, о, Музо, това спускане през горните слоеве на атмосферата — нажежения до червено корпус на кораба и отчаяните, но безуспешни усилия на Хам Дуо да си възвърне управлението. Разкажи ни за Бил, който продължаваше да се блъска в стените на каютата, опитвайки се да се върне в кухнята, където бе останал ЦРУ в мрънчето, а може би — все още се надяваше — и неговата възлюбена Илирия. Той пълзеше сантиметър по сантиметър, докато задните двигатели бълваха пламъци, а Дуо се опитваше да изпълни маневри, каквито нямаше в нито едно издание на „Наръчник на космическия пилот“, само и само да изравни полета на кораба преди да са се размазали в земята като гръмнато и забравено гюле.

Миг по-късно се озоваха сред плътни облаци, яркочервени и пурпурни със сребристи краища, излязоха от другата им страна и почти веднага различиха очертанията на приближаващата се планета — оранжево-жълтеникав свят с дълги, тъмни, закривени линии, които можеха да са канали или нещо съвсем друго. Трудно беше да се определи при подобна скорост и натоварване.

Бил най-сетне успя да се добере до кухнята. Мрънът бе намерил антигравитационен хамак, от онези, които използват, за да запазят цели яйцата при кацане.

— Илирия, как си, мила? — изстена Бил със сетни сили. — Върна ли се вече при мен?

Но вместо нея отново чу гласа на ЦРУ.

— Нали ти казах, Бил, че е доста дълго за обясняване.

Изглежда това обясняване щеше да се отложи за неопределено време, ако не и завинаги, тъй като земята се приближаваше към тях като локомотив с повредени спирачки, само че неимоверно по-голям, а Бил все още не се бе завързал, което означаваше, че е в подходяща позиция да се превърне в мазно петно на стената веднага щом корабът се вреже в повърхността.

После, в последния момент, вратата на килера се разтвори и Бил зърна вътре огромен котел, пълен със сивкава пастьозно-тестена субстанция. Това, както Бил узна по-късно, беше тесто за грамаден сладкиш — същото, което Дуо се опитвал да разбие точно преди да се появи проблемът с Ратбон и да му промени плановете. Със сетни сили Бил се метна напред.