Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Бил откачи Трансформатора от магнитната му закопчалка и го огледа. Капачето се повдигна и вътре се показаха цял ред копчета. Освен стандартния набор от F-ове — от F1 до F12, имаше няколко маркирани с „дин“, „дон“ и „рес“. Не се виждаше никакъв кабел, вероятно устройството работеше с атомни батерии. Бил натисна F1, за да провери дали ще светне малкият екран.

Машинката започна да вибрира в ръката му. В същия миг корабът отново започна да се издига, пробивайки си път през бързо втвърдяващата се обвивка. Дуо вдигна глава и зърна Трансформатора в ръцете на Бил. Машинката издаваше пронизителен писък и екранчето й премигваше.

— Остави го на място! — извика той.

Бил бе готов да го послуша с радост, защото неочакваното поведение на Трансформатора го плашеше. Но машинката не искаше да бъде оставена. Когато Бил я хвърли на масата и понечи да се отдалечи, Трансформатора го последва. Изглежда бе снабден със собствено двигателче и се носеше наблизо, хвърляйки ярки отблясъци с екранчето и издавайки пискливи звуци, сякаш се опитваше да проговори.

— Направление, моля? — произнесе накрая съвсем членоразделно.

— Няма значение, промених намерението си — отвърна Бил.

— Задай веднага направление! — кресна машинката ядосано.

— Не зная как да го изразя с точни координати — дърпаше се Бил.

— Стига си мънкал и се постарай да дадеш най-доброто от себе си — нареди му Трансформатора.

— „… лошо момче, лошо момче…“ — повтаряше гласът в главата му.

Не само че не можеше да измисли координатите — Бил се съмняваше, че би могъл да си завърже дори връзките на обувките с този постоянен шум в ухото.

Но изведнъж шумът изчезна.

— Така по-добре ли е? — попита Трансформатора.

— Няма го! — викна Бил радостно. — Какво направи?

— Неутрализирах го — отвърна Трансформатора. — Не само над времето и пространството мога да властвам аз. Ха-ха-ха!

— Чувствам се страхотно. Благодаря ти…

— О, колко мило! Дори една безсърдечна машина може да оцени добрата дума.

Трансформатора бе забравил за гнева си и сега се държеше почти приятелски, като настояваше да обясни с най-големи подробности как точно се е справил с порицателя. Защото, както сам подчерта, когато човек пътува в трансформирано пространство, нуждае се от цялата си находчивост.

— Това не го знаех — рече Бил. — Илирия твърдеше, че щяло да е съвсем лесно.

— О, не е никак трудно — съгласи се Трансформатора. — Което не пречи от време на време да стават аварии.

— Всъщност — сепна се Бил — още не съм решил дали искам да пътувам.

— Така ли било? — попита Трансформатора с глас, в който се долавяше сарказъм.

— Ами да, така… — заекваше Бил, който не искаше отново да ядоса електронната джунджурия. — Защо не вземеш да се изключиш, докато се приготвя. — Той обърна машинката от другата страна и я огледа. Нямаше и следа от копче за изключване.

— И това ще стане — обяви Трансформатора. — Но аз съм като рибката с трите желания. Започнеш ли веднъж с желанията, трябва да ги изкараш докрай. Сега престани да бръщолевиш и ми кажи къде искаш да отидеш.

— Няма да е редно. Ти принадлежиш на Хам Дуо. Нека той ти заповядва.

— Слушай, пръдльо — заговори Трансформатора с осезаем акцент, — мен никой не може да ме притежава. Става въпрос за власт и контрол. Властта принадлежи на този, който я държи в ръце.

Машинката зацвърча и се обгърна в призрачно сияние. Бил се паникьоса и опита да я запокити към ъгъла на каютата, но тя сякаш се беше лепнала за дланта му.

— Капитан Дуо? — извика истерично Бил. — Този Трансформатор се държи много странно!

Трансформаторът отвърна с механичен кикот. Бил погледна към капитана, но откри, че храбрият пират е замръзнал с вдигнат крак и прилича на восъчна фигура, но по-добре оцветена. Приятелчето Чюгума бе застинал с протегната към ръчките за управление ръка и приличаше на заметнат върху пилотското кресло китеник.

Когато извъртя глава към илюминатора, Бил установи, че корабът е увиснал неподвижно във въздуха. На десетина метра отдолу люлкарите се бяха вцепенили като масова скулптура, повечето от тях с вдигнати юмруци.

Дори двойното слънце, спускащо се към югозападния хоризонт на Ратбон, бе спряло насред път.

Единствено Бил можеше да се движи свободно из този замразен свят. Само дето не можеше да се отърве от Трансформатора.

— Е, добре — въздъхна той. — Не зная какво си направил, но ще те помоля да върнеш всичко постарому.

— Все още нищо не съм направил, глупчо — отвърна Трансформаторът. — Ти ме включи и така двамата с теб се озовахме в промеждутъчното пространство. Трябва да ми кажеш къде искаш да идеш, за да открия подходящия темпорален канал, в който да влезем.

— Уф, не знаех, че е толкова просто — рече Бил.

— Трансформационната технология е толкова нова, че учените все още не са имали възможност да я усложнят. Виж сега, аз ти махнах порицателя, нали?

— Ами да, махна го.

— Значи ми дължиш една малка услуга, а?

— Има нещо такова — смотолеви Бил. — Чакай малко, ти защо говориш с такъв акцент?

— Ще ти кажа — отвърна Трансформаторът, — веднага щом зададеш направление.

Бил се предаде.

— Добре, знаеш ли една планета на име Ройо?