Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Трансформаторът прегледа за няколко наносекунди информацията и отвърна.

— Разбира се. Коя по-точно те интересува?

— Че колко планети Ройо има?

— Пет, при първо издирване. Може да има новопостъпили данни, които още да не съм преглеждал. Да ги погледна и тях, искаш ли?

— Но откъде да знам коя е моята Ройо?

— Скъпи младежо, а аз откъде мога да знам това?

— Ах, пак този акцент! Защо?

— Първо да видим коя Ройо ти трябва. Известни ли са ти някакви допълнителни подробности?

— Предполагам, че има атмосфера, наситена с кислород — отвърна Бил, но по-скоро се надяваше да е така, иначе нямаше смисъл да ходи там.

— Чудесно. Това елиминира една от тях.

— Мисля, че също така има приятен климат — според човешките представи.

— Доста общо определение. Но мисля, че можем да зачеркнем Ройо Терминосус и Ройо Вулканише. Твърде студената и прекалено топлата съответно.

— И колко остават? — попита Бил.

— Само за миг, да ги преброя отново — две! Почти стигнахме. Говоря преносно, разбира се, защото още не сме тръгнали.

— И сам виждам — отвърна Бил, загледан в замръзналите фигури на Дуо и Чюгума. — Какво предлагаш?

— Говоря с този акцент — обясни Трансформаторът, — защото съм част от специална серия прибори и апарати, снабдени с гласовете на прочути земни учени от миналото. На мен се падна гласът на унгарския физик от началото на двайсет и първи век Раймундо Шекелей.

— Това вече обяснява всичко — кимна Бил. — Но защо чак сега ми го каза?

— Защото ни предстои да посетим останалите две планети Ройо и да видим коя е тази, която търсиш.

— Уф — подскочи Бил. — Няма ли да е малко…

Така и не успя да каже „опасно“. В този момент Трансформаторът се задейства.

9.

Публикувани са многобройни научни статии за това как се чувства човек, докато пътува с Пространствения Трансформатор. Всички те са засекретени, защото в наши дни приборът е забранен. Той е бърз и ефикасен, но употребата му е свързана с много странични ефекти. Освен това преходът между там, където си, и там, където искаш да бъдеш, е така внезапен, че кара времето да се обърква, принуждавайки те да прекарваш известен период в безвремието, известно още като стаза, докато тялото и краката ти застигнат главата. Някои хора излизат от това пътуване със странното усещане, че са оставили нещо зад себе си. Което обикновено е вярно. Следват писъци и гневни викове, когато открият коя е липсващата част. В случая с Бил всичко това нямаше особено значение, тъй като не възнамеряваше да пътува за удоволствие.

— Къде сме? — попита той.

— Това е първата Ройо от списъка. Прилича ли на тази, която ти трябва?

Бил се огледа. Намираха се върху малка платформа. Под тях се простираше гигантски град със сгради от синкав материал, между които чернееха сенки. Виждаха се куполите на множество църкви, градът бе насечен от просторни булеварди, по които щъкаха превозни средства. Имаше само едно слънце, ниско над хоризонта, заобиколено от пурпурни облаци. По тротоарите вървяха минувачи. В небето се рееха големокрили птици. Докато Бил зяпаше насам-натам, една от тях се стрелна надолу, сграбчи някакъв минувач и го отнесе с мощно махане на широките си криле. Другите минувачи сякаш дори не забелязаха случката и продължиха да вървят. Бил проследи посоката, в която се движеха, и видя, че няколко от исполинските птици мъкнат грамадно корито през площада в центъра на града. Когато го поставиха долу, Бил забеляза, че коритото е пълно с някакво зеленикаво вещество.

— Какво мислиш? — подкани го Трансформаторът. — Говори се, че това е планетата с най-умните птици в цялата галактика. Тези, с които се хранят, не са хора. Това са протоплазмени роботи, произведени с различни подправки. Този там ми прилича на кренвирш, ама можеш ли да си сигурен от такова разстояние?

— Май тази не е моята — поклати глава Бил.

В същия миг осъзна, че вече не е тук, а някъде другаде. Да се пътува с Трансформатора наистина бе доста трансформиращо.

На следващата планета можеха да се видят всички оттенъци на кафяво и оранжево. Имаше и доста черни силуети, които — накъдето и да се обърнеха — винаги оставаха плоски. Чуваха се странни звуци, наподобяващи гласове, но Бил не виждаше кой ги издава. Сред античните руини обитаваше котешка раса, следена от някакъв човек, седнал върху странна машина.

— И тази не е — заяви Бил. — Гнъсните го взели, не е нито една от двете! Какво ще правим сега?

— Кураж, дете мое — отвърна Трансформаторът. — Винаги има още една възможност.

— И коя е тя?

— Ако отговорът не е едно, нито две, значи е три.

— Но трета възможност нямаше! — извика Бил.

— Сега вече има.

И в същия миг Бил се озова някъде другаде.