Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Но разбира се, Сплок! Точно това исках да ти кажа. Аз надвих демоничното в себе си, което съвсем не значи, че нямам право на малка ваканция, нали?

— Предполагам, че имате — предаде се Сплок. — Но моментът не е много удобен, нали? Извънземния историк все още е на свобода и Земята в никакъв случай не е в безопасност.

Дърк повдигна рамене.

— Такъв е животът. Все се случват неприятни неща. Но смея да заявя, че моите съпланетници могат, поне за известно време, да се справят и без мен. Или казано иначе, галактиката може да почака няколко дни да бъде спасена, докато аз си отдъхвам тук. Ще се напия и ще си намеря жена.

Сплок, който очевидно бе шокиран, не знаеше какво да каже. Скръстил ръце на гърба, той продължи мрачно напред — пълен контраст с разхождащия се безгрижно по плажа Дърк. Двамата се приближаваха към „Мръсния Дик“, където ги очакваше Бил със запотена чаша в ръка.

Макар че Дърк си бе позволил неограничена свобода, не можеше да се каже същото и за екипажа на „Находчивост“. Корабът бе останал затворен, с изключено защитно поле и на аварийно захранване, за да се пести енергия. Всички членове на екипажа — по нареждане на Сплок, който се боеше от трагичен упадък на дисциплината — бяха останали по бойните си постове.

В началото капитанът смяташе да се възпротиви, но веднага щом стъпи на Ройо волята му се огъна като разтопен метал и той изгуби всякакво желание да отстоява своето. В края на краищата, след като е във ваканция, ще бъде глупаво да командва хората си, нито пък имаше смисъл да се кара със Сплок. Човек трябва да работи упорито за своето спасение, каза си той и след като дълго време бе работил за спасението на останалите, можеше да задели няколко щастливи мига и за себе си.

На брега го посрещна цяла група красавици. Те го закичиха с цветя в косите и го поведоха нанякъде. Почти не разговаряха с него или помежду си, но това като че ли бе по-добре — омръзнало му бе от празни приказки. Колко по-различен бе този живот от строгото разписание на кораба! Тук можеше да си седи на брега и да гледа залезите. Да лови риба и да се любува на плажните волейболистки. Да сърба ромови пуншове и да се вози на скоростните влакчета. Понякога го налягаха угризения за екипажа. Сплок не им позволяваше да включват дори външните камери. Бедните нещастници бяха насред рая, а дори не го знаеха!

Дърк и Бил скоро станаха другарчета по чашка, неизменно следвани от Сплок, който седеше отстрани и ги наблюдаваше мрачно, докато те се кискаха с опиянени от погълнатия ром глави.

След години постоянни тренировки Бил притежаваше огромен капацитет за поглъщане на алкохол. Но освен това бе мързелив, а и скоро намрази сутрешния махмурлук. В редките моменти на пълно отрезвяване, когато се отпускаше в прегръдките на Илирия, му хрумваха идеи като провеждане на първенство по волейбол, или някакво друго забавление.

Дърк не искаше и да чуе за това. Удоволствията го привличаха с някаква демонична сила, мощна точно колкото онази, която го бе издигнала до капитан на най-бързия и най-красивия кораб от земния флот. За него забавленията бяха принцип и той се впускаше в тях така, както доскоро се впускаше в изпълнението на служебните си задължения.

След известно време, когато пиянството взе да му омръзва, Бил започна да прави компания на Сплок, докато Дърк прекарваше дните в алкохолен ступор. На Илирия това хич не й се понрави, най-вече защото не й се нравеше Сплок. Тя не му вярваше. Оплакваше се, че имал вид на човек, който не обича другите да се забавляват и прави всичко възможно да им развали удоволствието. Но Бил се държеше твърдо с нея. Веднъж тя го попита защо няма приятели сред местните. Бил обясни, че му е малко трудно да се разбира с тях, тъй като говорят много бавно и използват само сърфистки термини, които се сменят всяка година. Как би могъл да знае, че „да се хлъзна надолу под извивката на гребена“ например означава „ще дойда довечера на барбекю“? А и нямаше никакъв смисъл да ходи там, тъй като ройоските мъжкари не говореха за нищо друго, освен за вълни. Непрестанно си припомняха всички вълни, които са виждали, макар че ограниченият им мозъчен капацитет водеше до постоянно изтриване на по-старите спомени, освен на онази част от паметта, където бяха записани Великите вълни на всички времена:

— Помниш ли двадесет и втората в годината на Блатната кокошка?

— Да бе. Беше като две хиляди четиристотин петдесет и шестата в годината на Аления бик.

И така нататък.

Бил, разбира се, опита да завърже разговор. Когато езикът му се отпусна от пиячката, той взе да си измисля някакви велики вълни и всички се съгласяваха с него. Невъзможно беше да определи дали наистина му вярват, или го правят, за да не го обидят. Вероятно нямаше никакво значение.

Капитан Дърк въобще не ставаше за компания. Напоследък бе започнал да се държи странно, говореше за някаква „духовна освободеност към удоволствието“ и все забравяше да си изтрие слюнката от брадата. Та ето защо Бил предпочиташе компанията на Сплок.