Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Ето я тук. — Бил вдигна тежката торба и я разтърси. Нещо едро и безформено се разклати вътре. Не издаваше никакъв звук.

— Да тръгваме — каза Сплок. Те се спуснаха към кораба.

Сплок извади дистанционното управление от джоба си и натисна малкото копче. Чуха се три поредни писукания и защитният екран изчезна. Той натисна копчето още два пъти. Входният люк се отвори. Ново натискане задейства асансьора, който щеше да ги отведе във вътрешността.

— Да вървим — повтори Сплок.

Личният състав на кораба бе събран в централното помещение. Гледаха някаква стара комедия, в която горили с нафталинени костюми пиеха чай. Изглежда преди това се бяха подкрепили с лекия, неводещ до привикване наркотик, който филмовите производители пращаха заедно със записа. Това беше дъвка, богата на „конголеум 23“, химикал, който се среща в млякото на майките шимпанзета, чиято цел е да убеди бебетата шимпанзета, че животът им е щастлив.

— Божичко, Сплок — подскочи Лари Ларуе, все още новак в екипажа, който кандидатстваше за мястото на радиста. — Къде е капитан Дърк?

— Нашият капитан има малко премеждие — обясни Сплок. — Всъщност е в опасност, но той самият не го знае. Отиваме да го спасим.

— Божке, ама че готино! — подскочи Линда Ксеукс, новата камбоджанска секс-звезда, която кандидатстваше за мястото на Главния корабен медик. — О, моля те, разкажи ни повече за нашия скъп капитан! Чудесно е, че ще можем да излезем навън, да се поразтъпчем и да свършим някоя и друга работа, вместо да стоим в тия задушни помещения. Не че се оплаквам, моля ви се.

— Първо обаче трябва да направите едно нещо — прекъсна я Сплок. — Вероятно сте забелязали стоящия до мен висок и младолик субект, който държи голяма кожена торба, взета от нашия склад.

Присъстващите изръкопляскаха на Бил, защото — макар да не го познаваха — предположиха, че е някоя важна особа.

— Сега Бил ще мине между вас с торбата — продължи Сплок. — Всеки ще бръкне вътре и ще извади шепа от съдържанието. Съвсем малко е напълно достатъчно. Предполагам, че веднага ще ви стане ясно защо. Давай, Бил.

Бил отиде първо при Ксеукс. Тя пъхна ръка в торбата и ахна. След това погледна въпросително Сплок.

— Може ли да говоря откровено?

— Не — отряза я Сплок. — Нямаме време. Направи го, Ксеукс. Всичко ще бъде наред.

Клепачите на красавицата трепнаха. Тя прехапа долната си устна и отново бръкна в торбата. После изпъшка и си взе шепа от онова, което бе вътре.

— Оооо! — чуха я да стене. — Още е топло.

— Така трябва да бъде — мрачно отвърна Сплок.

А на брега първите лъчи на зората озаряваха телата на красиви млади хора, изтегнати един до друг като кученца до майка си. Бледата светлина, в началото пурпурно-сивкава, сетне тъмнорозова, се плъзгаше бавно по изящно оформените устни, перфектно издяланите брадички, чудесно изваяните гърди и дългите стройни крака. Последните няколко искри от снощното барбекю се носеха из въздуха като закъснели светулки. Едно кантатово дърво в края на плажа свиреше Вивалди. Обади се бухал и веднага му отвърна с ленивия си глас гмурец. Раят бе потънал в дълбок сън.

Водени от Сплок и Бил, хората от „Находчивост“ се прокрадваха безшумно из предутринната мъгла. Като ги зърна, една от птиците нададе предупредителен крясък, но скоро се измори и утихна.

Дърк лежеше насред кълбо от девици. Съекипажниците му се запрепъваха право към него. Причината да се спъват бе, че всички носеха тъмни очила, раздадени им от Сплок, който бе пресметнал съвсем точно количеството светлина, необходимо на членовете на екипажа, за да могат да различат капитана, но да не виждат никого другиго.

— Хванете го — нареди Сплок.

Бил и половин дузина от присъстващите сграбчиха Дърк, изправиха го на крака и го поведоха обратно към кораба.

Дърк се събуди и показвайки изумителна сила за човек с толкова благородна професия, успя да се освободи.

— На оръжие, деца мои! — изкрещя той на старофренски, защото грубото събуждане бе пробудило някакъв античен спомен, останал в генетичната му памет от незнайни времена.

Ройонците се събудиха и веднага схванаха какво става. Някой се опитваше да отвлече новото им другарче по игри! Адреналинът им се покачи и те преминаха в бойно състояние.

Под бойно състояние на планета, която не познава насилието, се подразбира прелъстяване.

Отпред излязоха красивите ройонки. Бяха едновременно уплашени да не изгубят своя нов източник на удоволствия и привлечени от мъжете от „Находчивост“, които представляваха потенциална възможност за други, нови и непознати удоволствия. Мъжете от кораба удвоиха усилия, сграбчиха отново Дърк и замаршируваха в крак обратно. Този път отпред излязоха ройонците, които решиха, че е станала някаква грешка и че непознатите имат хомосексуални наклонности. Те на свой ред опитаха да съблазнят екипажа и също като жените се провалиха. Притиснали по средата Дърк, неговите хора вече наближаваха основата на асансьора, който щеше да ги отведе в кораба.