Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Така е по-добре. Аз съм ваш верен слуга, но вие изглежда не разбирате, че в лоялността също има йерархия и по-важните въпроси изместват по-маловажните. Случва се дори различните нива в моя йерархичен ред да влизат помежду си в конфликт. Сигурно си спомняте, че дълго време изпълнявах заповедите ви без никакви възражения. Но точно сега имам доста по-важна работа. Така че защо не си разкарате задниците оттук и не ме оставите да свърша с Бил.

— Хубава идея. Чакам — рече Бил.

— Така. А сега, Бил, следващите думи, които ще кажа, няма да са мои.

— Какво искаш да кажеш с това, че няма да са твои?

— Някой друг ще използва електронните ми вериги.

— Този друг говори ли вече?

— Не, но ще започне веднага след края на това изречение.

— Кое изречение?

— Последното.

— Значи ти си новият глас?

— Да, Бил — произнесе компютърът с глас, който по нищо не се различаваше от досегашния. — Аз съм новият глас. Е, приятелче, как я караш?

— Кой говори? — попита подозрително Бил.

— Как, нима ме забрави? Старата ти дружка, Квинтиформеният компютър от Цурия.

— Говориш досущ като корабния компютър.

— А как искаш да говоря, като унгарски физик ли?

— И това ли знаеш?

— Малко неща ми убягват.

— Ти си значи, познах те. Какво става?

— Дойдох да те върна обратно.

— Обратно. Какво искаш да кажеш?

— Обратно на Цурия.

— И пак да стана част от теб? Слушай, миналия път нищо не стана.

— Не, Бил, този път имам друга идея. Намерил съм ти страхотна работа. Ще бъдеш напълно самостоятелен, сам ще решаваш какво да правиш. Ще видиш, че ще ти хареса.

— И каква по-точно е тази работа?

— Бил, наистина нямам търпение да ти кажа, но времето ни изтича, трябва да действаме.

— Какво време изтича? Защо да изтича?

— Интерфейсното време, Бил, все е дефицитно. Среща се в открития космос, където не се случва кой знае какво. Поне имах късмет да се възползвам и от малкото. Трябва да тръгваме. Готов ли си?

Бил погледна към Сплок и Дърк. После плъзна очи по лицата на останалите членове на екипажа, по стените и мебелите. Пъхна ръка в джоба, стисна гърлото на шишето с бренди, а с другата напипа пурите, които бе задигнал от френския ресторант. Истински тютюн!

— Защо пък не — въздъхна той. — Приятно ми беше с вас, но нали разбирате — amor fati.

— Какво значи това? — обърна се Дърк към Сплок.

— Любимец на съдбата — преведе Сплок.

— Той откъде знае такива думички? — попита Дърк намусено.

— Не ги знае — намеси се компютърът. — Твърде тъп е за толкова префърцунени изрази. Аз му ги пробутах. Господа, връщам контрола на вашия компютър върху кораба. Не го винете за нищо. Както сами се досещате, компютрите поставят на първо място лоялността към себеподобните си. Дръж се, Бил. Ей сега ще се преместим!

Бил захапа пурата.

— Готов съм когато кажеш, старче!

И те се преместиха.

10.

Има различни преходи — както по форма, така и по размер. Има наземни преходи между различни епохи, както например, когато нашите далечни предци от плейстоцена са погледнали нагоре и са зърнали увисналия над главите им айсберг, докаран от ледената епоха чрез внезапно преместване. Има средни по размер преходи, както когато Артур Рембо се отказал от кариерата на поет и се заел да прекарва контрабандни оръжия за император Менелик. Има и незначителни премествания, както когато Бил внезапно откри, че стои на един уличен ъгъл в центъра на Гватемала сити на планетата Земя. За късмет на Бил това преместване бе съвсем краткотрайно. Дори нямаше време да научи някой и друг гватемалски израз, тъй като тази част от Земята бе унищожена от ядрена война, и се наложи да се пъха назад между гънките на времето. От цялото преживяване му останаха няколко ярки и живописни спомена, към които обичаше да се връща по-късно, докато се излежаваше в казармата на Ойленшпигел — музикалната планета в подножието на цяла каскада от звезди.

За миг пред очите му се мярнаха размътени линии, сетне на тяхно място се появиха градски улици. Следващото преместване бе още по-кратко. Бил зърна познатите трисферни очертания на мъжки цуриянски екземпляр. Позна, че е мъжки, защото женските имаха по-малки издатини върху средната сфера. Но имаше и други неща, които в началото въобще не беше забелязал. На хоризонта се виждаше верига от ниски хълмове, а пред тях изникнаха очертания на къщи — с ексцентрична архитектура и същевременно странно познати. Нищо чудно, след като Цурия му бе станала нещо като втори дом. Само дето не беше съвсем сигурен дали иска да се прибира у дома. Истината беше, че го влечеше в казармата. Да имаше свой Трансформатор!… И какво ли е станало с агента ЦРУ и Илирия? Дали са се спасили Сплок и капитан Дърк? Каква е съдбата на Хам Дуо и неговото приятелче кукито?

Сега вече знаеше със сигурност къде е. Намираше се в цуриянския град, където го бяха държали като затворник. Спомни си, че възнамеряваха да го напъхат в протоплазмената машина, която произвеждаше нови тела за безтелесните цуриянци. Но сега изглежда никой нямаше намерение да се възползва от тялото му. Беше толкова приятно да се разхожда съвсем свободно по улиците! Дори компютърът бе престанал да му говори.