Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Че защо някой ще постъпва така с мен?

— Дръж се — рече му мрънът. — Скоро ще разровя тая история до самото й дъно.

Мрънът пак се наведе над крака на Бил, зина с паст и острите му като бръснач зъбки разпориха кожата отстрани на стъпалото.

— Ей! — извика Бил и се облещи от изненада, защото не беше почувствал никаква болка.

— Започваме — обяви мрънът.

Той натисна здраво палеца на Бил с опашката си, след това замахна отново и напълно откъсна алигаторския крак.

Бил изкрещя уплашено и посегна към лазерния пистолет. Нямаше го. Мрънът се бе възползвал от бъркотията, за да му го отмъкне.

Погледна ужасен надолу. На мястото на откъснатия крак се виждаше безформена окървавена маса, която завършваше с розови пръсти. Този зародиш на крак започна бързо да се уголемява и съвсем скоро се изравни по размери и форма с другия крак на Бил, само дето си остана розов на цвят и не беше толкова мръсен. Докато кракът растеше, Бил забеляза малко картонче, привързано за палеца.

— Най-банален пропуск — обясни мрънът. — Хирурзите, които са ти поставили трансплантанта, просто са забравили да ти съобщят, че са го покрили с кожа от алигатор, за да позволят на присадката да израсте до пълни размери, без да се надраска и изцапа.

Бил взе картончето и прочете:

„Приятно ходене! С най-добри пожелания от медицинския екип, извършил присаждането.“

— Много мило от тяхна страна — рече Бил. — Биха могли все пак да ме информират какво са направили. Е, трябва да призная, че наистина ме изненада със своята дарба. Имаш ли някаква идея как можем да се измъкнем оттук?

— Разбира се, че имам. Трябва да се държим заедно, докато военните изпратят спасителен екип.

— Сигурен ли си, че ще го направят?

— Така мисля — отвърна мрънът. — В края на краищата аз съм доста ценно откритие. А ти също ще намериш своето място в техните планове.

— Честно казано — отвърна Бил, — трудно ми е да повярвам, че биха си мръднали пръста за когото и да било от двама ни.

— Истина е, без никакво съмнение. Но виж заради Трансформатора са готови на всичко.

— Да, ама той не е у нас — въздъхна Бил.

— Не е ли? — попита усмихнато мрънът. — Почакай само да ти покажа нещо.

Малкият гущер скочи на крачола на Бил и оттам се покатери на рамото му.

— Обърни се леко наляво. Така е добре! Сега върви в тази посока.

Бил сдържа първоначалното си желание да каже на мръна да си напъха опашката отзад и тръгна в указаната посока, като в началото леко понакуцваше, но скоро се увери, че новият му крак вече е придобил нужната твърдост.

Небето се стъмваше, подавайки сигнал, че наближава залез-слънце. Над земята се спусна синкав здрач. В далечината, може би на километър и половина, в посоката, която следваше Бил, се показа светлинка. В началото бе само бледо сияние на хоризонта между два хълма. После, когато се приближиха, то се превърна в три различни светлини, скупчени една до друга.

— Какво е това? — попита Бил.

— Ще глътне много време да ти обяснявам — отвърна мрънът. — Стискай още малко и сам ще видиш.

Бил стисна. Новият крак се държеше чудесно. Хирурзите бяха свършили страхотна работа. Въобще, напоследък не можеше да се оплаче от живота. Тази мисъл го накара да се огледа подозрително. Животът има този навик да ти пусне розова мъгла пред очите преди да те зашлеви по врата. Най-сетне стигнаха най-близката светлина. Оказа се, че е от доста голям огън, а два други бяха накладени на равни разстояния от първия. Трите образуваха равностранен триъгълник, което говореше, че са дело на същество, надарено с разум, тъй като природата — поне в тази й част, която познаваше — не си падаше по геометричните равновесия и не беше в състояние да начертае и една права линия.

Край огъня седяха двама души. Единият беше едър мъжага с голяма, сякаш издялана от камък глава. Имаше осанка на воин, а когато се раздвижи, на плещите му блеснаха металните люспи на броня. Бил го позна веднага.

— Ханибал! — извика той. — Какво правиш тук?

— Много добър въпрос — отвърна Ханибал. — По-добре попитай него.

Той посочи с палец другия мъж. Беше нисък и закръглен, съвсем плешив, ако се изключеха няколкото редки кичура, щръкнали насред темето му, които бяха боядисани в оранжево. Макар че очевидно беше двукрак — той стана, за да поздрави Бил, — непознатият носеше белези от по-ранна ихтиологична форма, например перки на гърба.

— Здравей, Бил. Очаквах те.

— Кой си ти? — подозрително попита Бил.

— Наричам се Бингтод, но това едва ли ти говори нещо. Всъщност хората ми казват Извънземния историк.

— Зная кой си — извика Бил. — Ти си заплахата за цялата човешка история.

— Някои вероятно ме смятат за такъв — призна Извънземния историк, — но не е вярно. Всъщност опитвам се да създам по-добро бъдеще за твоята планета, като нанасям някои дребни корекции в определени възлови точки от миналото ви. Вече успях да спася голяма част от изкопаемите залежи, които по твое време са само спомени.

— И как успя да го постигнеш?