Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Междузвездна сънна болест. Класически случай. Не се приближавайте към него. Може да е заразна.

Всички побързаха да се отдръпнат назад.

— Мъртъв ли е? — попита Бил.

— Не, междузвездната сънна болест не е смъртоносна, само приспива за дълго време. Надявам се, че си е плащал редовно здравните вноски в космическата здравна каса, инак му е спукана работата. Изглежда ще се наложи да прекара доста време в затъмнена стая, където да бъде захранван интравенозно, докато любопитни посетители го зяпат иззад дебелото стъкло.

Хам се размърда и изстена болезнено.

— Е, добре, Бил, ти победи — промълви той насън. После се пресегна с трепереща ръка и подаде Трансформатора на Бил. — Отърви ме от това! — добави, прозя се изморено и отново потъна в дълбок сън, като преди това му даде знак, че е в крайна опасност.

— Можеш ли да помогнеш на моя приятел? — обърна се Бил към Трансформатора.

— Разбира се, че мога — рече Трансформаторът.

Но преди да направи каквото и да било, бяха прекъснати от нещо, което бе започнало почти незабележимо, но скоро придоби гигантски размери.

Корабът кацна в осветения кръг точно в средата на очертания от запалените огньове триъгълник. Веднага си пролича, че е един от най-новите модели, построен по поръчка на богаташи или техни наследници, тоест хора, които държат да се придвижват насам-натам бързо, без да ги размотават разни космически лайнери. Корабът бе необикновено красив, а надписите по обшивката му — познати само за специалисти от ранга на Извънземния историк — бяха на санскрит.

— Санскрит? — промърмори Извънземния историк. — Кой ли може да е това?

— Не позволявай на знаците да те подвеждат — произнесе един глас от високоговорителя на малкия кораб. — Налагаше се да използваме подръчни средства. Позволих си да заема кораба на делегацията от Раджастан II, която бе дошла на посещение на нашата планета. Помислих си, че някой от вас ще поиска да се повози на него.

— Но кой е този? — прошепна насън Хам Дуо.

— Гласът ми е познат — заяви Бил. — Това не е ли Квинтиформения компютър?

— Позна, Бил. Аз те спасих от Ройо. Знаеш го, но въпреки това преднамерено ме избягваше. А твърдеше, че си готов на всичко, за да напуснеш онова място!

— Сигурно съм се изказал малко необмислено — призна Бил. — Но какво искаш сега?

— Достъп до твоя мозък! — заяви компютърът.

— Този разговор вече го водихме.

— Да. Но това беше преди да си дадем сметка, че притежаваш прочутия двоен мозък, свързан посредством corpus calosum. Бил, имаш ли представа колко е рядък? Бих могъл да се заема с обучението и преустройството на твоя мозък, след което да станеш най-добрият оракул на планетата Цурия.

— Струва ми се, че си сбъркал адреса — отвърна невъзмутимо Бил. — Или може би умът ми е нещо дефектен. Сигурен съм обаче, че не ме бива за компютърен оракул.

— Бива те и още как. Само кажи да, аз ще свърша останалата работа. Ще пусна приятелите ти да си вървят по родните места.

— Ами аз? — попита Извънземния историк.

— Ти създаде някои затруднения — обяви компютърът. — Бил, повярвай ми, това е за добро.

Бил се огледа. Хам Дуо кимаше насън, докато Извънземния историк кимаше наяве. Мрънът пошепна в ухото му:

— Бил, направи го. По-късно ще измислим нещо.

— Не разбирам какво искаш да направя.

— Просто се съгласи. Сам ще видиш.

— Добре — склони Бил. — Да опитаме.

Той зачака. Нищо не се случваше.

— Добре де, какво става? — попита не след дълго.

И тогава в ума му нахлу раздираща енергия. Всичко наоколо се люшна и затрепери като пометен от ураган мизансцен. После, още преди да е проумял какво става, се случи нещо друго.

Странна работа са неочакваните случки, нали? Появяват се внезапно и изневиделица. Разбира се, когато всичко свърши, е лесно да определим как е станало. В случая Бил успя да забележи бледа сияеща решетка в небето, която блесна за миг и изчезна, спускайки се към хоризонта. Понякога възприятията ни долавят такива почти незабележими сигнали, оставяйки на подсъзнанието да ги анализира. Така е защото главният ни компютърен център е твърде зает. Първо трябва да се грижи да вървим, без да паднем. Ако пък и дъвчем дъвка, трябва да синхронизира движенията на ченето и тези на краката. Нито един компютър досега не е бил в състояние да копира размерите на подобно гигантско усилие. Вероятно защото компютрите не могат да дъвчат дъвка. Виж, за хората това не е никак трудно, стига малко да се поупражняват.

Бил бе обграден от тъмнина. Не тъмнината на празна стая, по-скоро на затворен с цип спален чувал. Тъмнина, в която не усещате празнота. Тъмнина, която се пресяга към ушите ви и заглушава дори слуха, която обвива пръстите и блокира осезанието им.