Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Тази нулева точка на възприятието е добре позната като точката на несъществуването, към която се стремят всички мистични учения. И друг път, макар и случайно, Бил бе изпадал в това състояние на върховно блаженство, за което мечтаят напразно облечените с шафранови роби аскети. Жалко обаче, че наоколо нямаше никой, който да му съобщи какъв късметлия е. Защото — подобно на много други приятни усещания — върховното блаженство се разпознава като такова едва след като някой ни каже, че го има. В противен случай не е нищо особено.

Бил, разбира се, не знаеше нищо по въпроса. Ето защо не можем да го виним, когато реши да използва внезапното стъмване, за да се наспи хубавичко. По такъв начин пропусна този може би най-трансцендентен миг от своя живот. Е, поне хъркаше много трансцендентално.

Когато се събуди, всичко беше променено.

— Рейнджърът не беше лошо момче — сподели Хам Дуо със своя спътник кукито.

Чюгума отвърна с насмешливо писукане и сумтене, което направо учуди аудиторията. Но тъй като кукитата не смятат, че говорът им е странен или още повече смешен, ще се заемем с директния превод на казаното:

— Зная какво не дава покой — крякаше Чюгума. — Ти има гузна съвест. За пръв път мой разбира, че ти има съвест. Ти позволил Бил да бъде отвлечен от онзи Квинтиформен компютър.

— Той се опитваше да ми открадне Трансформатора! — размаха ядосано пръст Хам.

— И какво от това? Ще вземе друга машинка. Ти голям лайно.

— Разкарай се. Какво като имам още два резервни трансформатора в трюма на кораба, както и роботизирана машина, която е в състояние да ми направи още един, стига да я захраня с достатъчно молибден. Човек трябва да е готов за извънредни случаи.

— Тогава защо не дал на Бил да има един?

— Разкарай се, казах ти. Знаеш ли колко усилия ми костваше да се сдобия с тези?

— Да бе. Големи рушвети с много откраднати пари.

— И кʻво от това? Имам право, нали?

— Сигур. Но нещастен малък рейнджър сега изпържен. Ако не им занесе Трансформатор, ще спукат негов задник.

— Хайде да го забравим, какво ще кажеш, и да се захващаме за работа.

— Мой казва ти голям лайно.

Хам Дуо се завъртя на командното кресло и втренчи поглед в Чюгума.

— Наистина ли искаш да дам един от моите Трансформатори на тоя нещастник?

— Иска.

— Е, добре — склони Дуо. — Този път ще направя както ти настояваш, а следващия ще е както аз искам.

— Това значи какво?

— Искам да търсим гърне със съкровище в яма с хематоди.

Дори да беше вцепенен от ужас, Чюгума се постара да го прикрие и лицето му остана безизразно. Само изгърбените му рамене, докато помагаше на Дуо да обърнат обратно кораба към планетата Цурия, подсказваха какво става в душата му.

11.

Квинтиформеният компютър накара да бъде построен красив храм от бял мрамор, а по стените на храма разпореди да бъдат изрисувани свещени символи, внушаващи ужас и страхопочитание. Той назначи Бил за новия оракул на храма и обяви пред населението, че новият информационен център е готов за експлоатация.

— Но аз не знам нищо — каза Бил.

— Наясно съм — отвърна компютърът. — Затова ще инсталирам директна връзка между главата ти и моята централна информационна база данни, за да получаваш цялата информация, от която се нуждаеш.

— Защо ти сам не се захванеш с оракулстване?

— Имам други, не по-маловажни занимания. Не бери грижа, скоро ще му хванеш цаката.

По-късно същия следобед с помощта на подходящите инструменти и няколко капки „Нумзит“ компютърът постави розетка в тила на Бил. Резултатът бе почти равен на чудо. Достатъчно бе да затвори очи и Бил можеше да се премести право в сърцевината на централната информационно-обработваща система на компютъра.

— Всичко това добре — рече Бил. — Но сега какво да правя?

— Достатъчно е да идеш там и да потърсиш отговорите — посъветва го компютърът. — Ще ги намериш за нула време. Ако имаш някакъв проблем, обръщай се към списъка с инструкции, който съм ти написал. Започнеш ли веднъж, всичко ще се изясни от само себе си.

— А ти къде отиваш?

— Чакат ме важни дела — обясни компютърът. — На Цурия се задава ледена епоха. Аз съм единственият, който може да направи нещо.

И така Бил остана съвсем сам в малкия, но приятно уреден мраморен храм. Имаше си трон, на който да седи, докато приема посетители. Кабелът от розетката в тила му се виеше по пода, изчезваше зад пурпурните пердета и оттам продължаваше към компютърния терминал.

Първият посетител през този ден бе едър цуриянец, приблизително на средна възраст, ако се съдеше по вдлъбнатините върху средната му сфера, с яркосини очи и леко завален говор, каквито имаха обитателите на южното полукълбо.

— Толкова се радвам, че най-сетне имаме постояннодействащ оракул! — рече той. — Аз съм Бубу Цонкид и имам проблем.

— Кажи ми за твоя проблем, Бубу — произнесе с обигран глас Бил.

— Ами, Оракуле, всичко започна преди около месец, малко след началото на жътвата. Тогава забелязах, че Хлорида е спряла да ми говори. Трябваше да го установя по-рано, но дойде ли време за премленска жътва, трябва да се действа чевръсто, за да се приберат плодовете през латентния им период.