Битие

САМОТНОТО НЕБЕ

Предизвикателство номер три към потайниците

Ако сте наблюдавали нашата телевизия, радио, а сега и интернет и причината да не отговорите е, че чакате да минем някакъв праг на развитие… е, тогава защо не подскажете?

Умно обаче, ако обичате.

Ако този праг е уверено да молим за членство в някаква общност на високоразвити разумни същества, моля приемете този абзац като стъпка в тази посока, направена от една подгрупа на човечеството с надеждата това да послужи на цялата планета.

Молим. Сега.

Моля, дайте ни формуляра… и цялата информация (в това число цената, облагите и възраженията), която може да ни е нужна, за да вземем добре информирано решение.

73. Потайници

Колко неща разбира нашето малко биологично чудо?

Мога да подслушвам разговорите й с кибернетичния й партньор. Прихващам данните, които изпраща на кораба си играчка, и слушам предизвикателните й излъчвания. Но не мога да сондирам ума й.

Питам се каква ли част от картината вижда.

Тя има само частица от мисловната мощ на Посрещача или Очакващата, да не говорим за мен. И нищожна част от познанията ни. Колко шантаво, че сложна мисъл може да се роди в мъничък контейнер от почти хаотично активиращи се течни клетки при температура, при която водата се превръща в солена аденинова супа. И все пак у нея има загадката на Създател.

Дори аз, отдалечен на две хиляди поколения от докосването на органични ръце и изолиран от моята {m underline}Целенасочена решимост{m} — дори аз го усещам.

Дребните предизвикателства, които излъчва непрекъснато, са дразнещи. Както бяха и при първото им пускане в информационната мрежа на Земята преди десет орбити, или осемдесет техни години.

Спомням си, че тогава преживяхме криза. Някои от нас намериха Предизвикателство номер три за удовлетворяващо програмираните им критерии за контакт! Искаха да отговорят веднага. Пратеника и Канещия трябваше да бъдат подложени на чистка, за да не изкрещят „добре дошли!“.

Въпреки това имаше още спорове какво да правим с някои други предизвикателства. Човеците ни влияеха още преди да излязат по-далеч от орбитата на собствената си луна.

След това — както и очаквах — дойде тяхната криза с кристалите. Може би болестта идеше да ги унищожи, както се е случило с толкова много други обещаващи раси, откакто чумата започна да се разпростира из галактиката.

Но нима с първата си поява кристалите не докараха до лудост и нас, по-старите механични сонди? Особено когато някои от нас решиха да се съюзят с някои варианти на новопристигналите кристални вируси — способността ни да се движим и да използваме оръжия беше извратена, за да помогне за защитата на някои типове…

… които помогнаха за избухването на последната ни война. Последната от много.

А сега Тор Повлов разравя старата пепел. Вдига искри от древен огън, докато открива с партньора си останките от една сонда Сеялка.