Божията формула

— И таз добра, няма за какво да ми благодарите — отвърна физикът непринудено. — Но какъв е този въпрос на живот и смърт, за който споменахте преди малко? Трябва да ви кажа, че ми се сторихте доста напрегнат по телефона…

Томаш въздъхна.

— Не знам откъде да започна — прошепна той. — Само вие можете да ми помогнете.

Луиш Роша го погледна заинтригуван.

— Но какво става?

— Вижте, набърках се в една история, която започна тук, в Коимбра, преди няколко месеца и която донякъде засяга и вас.

— Не може да бъде…

— Да — увери го Томаш. — Това е дълга история, нямаме време за нея. Важното е, че всичко е започнало с едно събитие, чийто свидетел сте били вие.

— Аз ли?

— Изчезването на професор Сиза.

При споменаването на името на наставника му младият физик като че потръпна.

— А! — възкликна той. — Разбирам. — Кимна с глава и лицето му доби суров израз. — Елате, да се махнем оттук.

Луиш отведе Томаш във втория салон и се отправи към огромна маса от екзотична тъмна дървесина, поставена в едно от крилата. По това време библиотеката беше почти безлюдна и нямаше кой да ги безпокои. Забелязваха се само двама посетители, които се любуваха на рафтовете в третия салон, и някакъв служител, който бършеше гръбчетата на книгите от първото ниво във втория салон. Луиш се настани на мястото си и прехвърли крак връз крак.

— Слушам ви, професоре — заговори пръв. — Какво става?

— Току-що се прибрах от Тибет, където се срещнах с будистки монах на име Тензин Табтен. — Повдигна вежди въпросително. — Предполагам, че името ви е познато…

Физикът се опита да скрие истината, но усилието му го издаде. Беше явно, че познаваше Тензин.

— Ами… да — призна неохотно. — Е, и?

Томаш се изпъна на стола.

— Вижте, професор Роша, може би е по-добре да караме направо — каза набързо, снишавайки тон. — Преди известно време бях нает, за да дешифрирам един мистериозен текст, написан от Алберт Айнщайн. Въпросният ръкопис, озаглавен Божията формула, както вероятно ви е известно, е бил у професор Сиза и е бил откраднат по същото време, в което професорът изчезна. А това, което навярно не знаете, е, че аз попаднах на следите му в Техеран.

Луиш отвори широко очи.

— В Техеран ли?

— Да.

— Но… как?

— Няма значение. Важното е, че го открих.

— Но това е чудесно — възкликна Луиш. — Нима не разбирате? Този ръкопис изчезна заедно с професор Сиза. И следователно, щом като документът е бил намерен в Техеран, възможно е да ни насочи към някаква следа относно местонахождението на професора, нима не разбирате?

— Моля, изчакайте ме да довърша — помоли Томаш нетърпеливо.

— Разбира се.

Томаш направи кратка пауза, преди да продължи.

— И така, разследването ме отведе в Тибет, където намерих Тензин Табтен, който, доколкото разбрах, ви е добре познат.

— Само по име — поясни физикът. — Професор Сиза непрекъснато говореше за него, нали разбирате? Наричаше го Малкия Буда.

Томаш леко се усмихна.

— Малкия Буда? Не е лошо, никак даже. — Усмивката му се стопи и той продължи разказа си. — И така, Тензин ми сподели една много интересна история, която се случила през 1951 г. в Принстън, с участието на Айнщайн, професор Сиза и негова милост. Тензин ми разкри тайните на Божията формула, с изключение на самата формула. Каза ми, че преди известно време професор Сиза се свързал с него и му съобщил, че е открил друг начин да се докаже съществуването на Бог. Доколкото разбрах, това било условие, наложено от Айнщайн, за да се обнародва ръкописът. Както изглежда, професор Сиза е възнамерявал да съобщи за съществуването на ръкописа, както и да изложи второто доказателство, открито от самия него.

Томаш направи пауза и наклони глава въпросително, което, изглежда, притесни събеседника му.

— Хм — промърмори само Луиш.

— Е, какво? Тази история истинска ли е?

— Нищо не мога да ви кажа.

— Нищо ли не можете да ми кажете?

— Не, не мога.

— Но нали бяхте сътрудник на професор Сиза. Трябва да знаете какво е ставало.

Луиш Роша махна ядосано.

— Вижте, изследванията на професор Сиза принадлежат на професор Сиза. Само той може да каже какво е открил.

— Доколкото знам, той именно това е планирал да направи, нали?

— Не мога нищо да ви кажа.

— Готвел се е да го направи, но е бил отвлечен от агенти на „Хизбула“ по заповед на Иран.

Физикът се поколеба.

— Какви агенти? — учуди се той. — Това пък какво е?

— Това е една много заплетена история, професор Роша. Явно вашият ментор си е позволил да направи непредпазливи изказвания на някакъв международен симпозиум, които са били чути от недискретни уши и не са били напълно разбрани. Както изглежда, професор Сиза споменал за някаква формула на Айнщайн, която била в основата на технология за производство на евтино ядрено оръжие, и това недоразумение е довело до неговото отвличане.

Луиш Роша го изгледа странно.

— Но откъде, по дяволите, знаете всичко това?

— Да кажем, че… мм… че познавам хора, които искат да открият професор Сиза. Вече ви споменах за това, когато се срещнахме, помните ли?