— А да не говорим, разбира се, за познатия парадокс как всемогъщият и добър Бог допуска злото да безчинства навсякъде. Щом като Той е добър и има силата да наложи доброто, защо оставя злото да съществува? Щом като е съвършен, защо е сътворил човека несъвършен? — Затвори тома и го остави на пода. — Всичко това довело Айнщайн до мисълта, че ако Бог съществува, той не е Богът от Библията. Това е всезнаеща разумна същност, силата, която стои в основата на Вселената, великият архитект на всичко, но не и антропоморфната фигура от Библията. Това убеждение на Айнщайн беше възприето от професор Сиза.
— Това би трябвало да означава, че професорът не е тръгнал да дири Бога от Библията…
— Не, съвсем не. Всъщност, той винаги е смятал, че провалът на теолозите при научното доказване на съществуването на Бог се дължи на неизменния навик да свързват това доказателство с Бога от Библията. Но библейският Бог е толкова непоследователен, че е недопустимо да съществува. Бог не е защитник, загрижен за онова, което хората вършат. Този Бог е човешка измислица, представа, която ни помага да се чувстваме сигурни, защитени, утешени. Кажете ми, не е ли прекрасно да имаме винаги до себе си баща, който да ни закриля и напътства?
— Но… доказателството за сътворението на света за шест дни, изложено в ръкописа на Айнщайн? Не мислите ли, че това доказва истинността на Библията?
— Това е много важен елемент — призна Роша. — Както ви казах, Айнщайн е бил убеден, че библейският Бог не съществува. Но в същото време установил, че има дълбоки истини, които по странен начин са скрити в Стария завет.
— Как може да се обясни този факт?
— Няма обяснение. Истината е, че по неизвестни нам причини в древните текстове има скрити тайни. Неотдавна например беше открито, че съществува странна връзка между кабалистичните тълкувания на Стария завет и авангардните физични теории.
— Как така?
— Вижте, една от теориите, която има най-големи шансове да се превърне в Теория на всичко, е така наречената Теория на струните. Малко сложно е за обяснение, но според нея основната материя е изградена от вибриращи струни, които съществуват във време-пространството с двадесет и шест измерения за енергийните микрочастици, наречени бозони, и с десет измерения за другите микрочастици, фермионите. Както силното ядрено взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие останали ограничени до микрокосмоса след Големия взрив, така и двадесет и двете измерения, според физиците, са останали ограничени до микрокосмоса след сътворението на Вселената. По неизвестна причина само гравитационната и електромагнитната сила разпрострели видимо своето влияние в макрокосмоса и същото се случило с едва четири пространствено-времеви измерения. Затова ни се струва, че Вселената има три пространствени измерения и едно времево. Те засягат нашия видим свят, но има още двадесет и две други измерения, които остават ограничени до микрокосмоса, способни да повлияят на поведението на микрочастиците.
— Нима това е възможно?
— Математиката показва, че е възможно — потвърди физикът. — А сега ми кажете запознат ли сте с Кабала?
— Да, разбира се. Аз съм историк, специалист по древни езици и криптоанализ. Следователно длъжен съм да познавам Кабала, нали? Освен това през последните години изучавах староеврейски и арамейски, така че тук се чувствам в свои води.
— Още по-добре, защото така по-добре ще можете да разберете връзката между една от най-модерните теории на физиката — Теорията на струните, и Кабала.
Томаш го погледна изпитателно.
— Връзка между физиката и Кабала? За какво говорите?
Физикът се усмихна.
— Професоре, предполагам, че знаете какво е Дървото на живота…
— Разбира се — отвърна историкът. — Дървото на живота е кабалистична структура, която обяснява раждането на Вселената, основата на Сътворението, най-малката неделима частица, съдържаща елементите на всичко. Съставена е от десет
— Бихте ли повторили колко
— Десет.
— Много добре — възкликна той. — Предполагам, че знаете също какво е