Божията формула

— Отговорът се опира на три точки — каза. — Първо, Бог е „изкусен“ Творец. От Теорията на хаоса, Теоремите за непълнота и Принципа на неопределеността разбрахме, че Създателят е скрил своя подпис зад фин воал, изкусно сътворен, за да Го направи невидим. А това, както е видно, сериозно затруднява задачата да се докаже Неговото съществуване. — Вдигна втори пръст. — Второ, Бог в наблюденията ни е необхватен като идея. Това ще рече, че не е възможно да докажем Неговото съществуване, прибягвайки до телескоп или микроскоп.

— А защо не? — прекъсна го Томаш.

— Ами по няколко причини — отговори физикът. — Представете си, че Вселената е Бог, както казваше Айнщайн. Как да го обхванем в наблюденията си в неговата цялост? Професор Сиза стигна до заключението, че физиците и математиците наблюдават Вселената по същия начин, както един инженер гледа един телевизор. Представете си, че питаме един инженер: какво е телевизията? Той веднага ще вземе един телевизор, ще го отвори, а после ще каже, че телевизията това са кабели и електрически схеми, изработени по определен начин. — Посочи Томаш. — Но аз ви питам вас: това изчерпва ли въпроса какво е телевизията?

— Е… това е отговор на инженер, така смятам.

— Точно така, това е отговор на инженер. Но телевизията, с всичките й кабели и схеми, е много повече от това, нали? Телевизията излъчва информационни програми, забавни програми, има психологическо въздействие върху всеки човек, позволява излъчването на послания, води до мащабни социологически преобразования, има политическо и културно измерение, с една дума… това е много по-обширно понятие от едно просто описание на технологическите й компоненти.

— Отново въпросът за хардуера и софтуера?

— Абсолютно вярно — съгласи се Луиш Роша. — Редукционистката перспектива, която се свежда до хардуера, и семантичната перспектива, свързана със софтуера. Физиците и математиците гледат на Вселената така, както инженерът гледа на телевизора или на компютъра. Виждат само атоми и материя, силите и законите, които ги управляват, а всичко това, ако добре се вгледаме, не е нищо друго, освен хардуер. Но какво е посланието на този огромен телевизор? Каква е програмата на този гигантски компютър? Професор Сиза стигна до заключението, че Вселената има своя програма, разполага със свой софтуер, притежава потенциал, който многократно надхвърля сумата от потенциала на собствените й компоненти. Тоест Вселената е много повече от хардуера, който я съставя. Тя е гигантска софтуерна програма. Хардуерът съществува само като възможност за осъществяването на тази програма.

— Като човешко същество — отбеляза Томаш.

— Точно така. Едно човешко същество е изградено от клетки и тъкани, от органи и нерви. Това е хардуер. Но човешкото същество е много повече от това. То е сложна структура, която притежава съзнание, която се смее, плаче, мисли, която страда, пее, мечтае и желае. С други думи, ние сме много повече от прост сбор на частите, които ни изграждат. Нашето тяло е хардуер, през който минава софтуерът на нашето съзнание. — Направи широк жест. — Такава е дълбоката същност на битието. Вселената е хардуер, през който преминава софтуерът на Бог.

— Смела идея — отсъди Томаш. — Но има логика.

— Което ни препраща към въпроса за безкрайността — възкликна физикът. — Обърнете внимание, ако Вселената е хардуерът на Бог, това поставя няколко любопитни въпроса. Например, щом ние, човешките същества, сме част от Вселената, това означава, че ние също сме част от хардуера, нали така? Но дали ние самите не сме една вселена? Дали Вселената не е нещо огромно, толкова голямо, че не го виждаме, толкова голямо, че става невидимо? Нещо толкова голямо за нас, колкото ние сме за нашите клетки? Дали не представляваме за Вселената онова, което невроните представляват за нас? Дали не сме вселената на невроните и неврони на нещо много по-голямо? Дали Вселената не е органично тяло, а ние сме само нейните миниатюрни клетки? Дали ние не сме Богът на клетките, а пък ние, от друга страна, клетките на Бога?

Роша направи пауза.

— Вие какво смятате? — заинтригуван попита Томаш.

— Смятам, че въпросът за безкрайността е истинско предизвикателство. Знаете ли, ние, физиците, търсим основните частици, но все намираме, че те са съставени, в крайна сметка, от други, по-малки частици. Първо си мислихме, че атомът е основната частица. После открихме, че атомът е съставен от по-малки частици, протоните, неутроните и електроните. Решихме, че това са основните частици. Но после се установи, че протоните и неутроните са съставени от други микрочастици, още по-малки, кварките. А някои смятат, че кварките са изградени от още по-малки частици, а те от други, по-малки. Микрокосмосът е безкрайно малък.

— Като Парадокса на Зенон — вметна Томаш с усмивка. — Всичко е делимо до безкрайност.