Божията формула

— Разбира се — каза Томаш все така самоуверено. — Става въпрос за кабалистична техника, чрез която се дава цифров израз на думите от Библията на основата на определено съответствие между буквите от староеврейската азбука и числата. Кабалистите твърдят, че Бог е създал Вселената с числа и думи и че всяко число и всяка дума има своя тайна същност. Първата дума от Стария завет е bereshith, което означава в началото. Ако разделим bereshith на две думи, ще получим bere, тоест създаде, и shith — шест. Сътворението е продължило шест дни. Виждате ли? Ето ви пример на гематрия. Първата дума от Стария завет съдържа в себе си шестте дни на Сътворението. Според Битие Авраам повел 318 войни в битка. Но числовата стойност на името на неговия роб Елиезер, както открили кабалистите, е 318, което означава, че Авраам е взел със себе си своя единствен роб.

— Убедих се вече, че сте запознат с темата — отбеляза Луиш Роша. — Кажете ми тогава каква е гематрията на най-дългото име на Бог?

— Ами… мм… най-дългото име на Бог е Йехова. Но си признавам, че не знам гематрията, съответстваща на това име. Ще трябва да го изчисля…

— Гематрията на най-дългото име Господне е двадесет и шест. — Наведе глава. — Колко букви има староеврейската азбука?

— Двадесет и две.

— А сега, един последен въпрос — каза физикът. — Според кабалистите колко са Пътищата на мъдростта, които Бог пребродил, за да създаде Вселената?

— Тридесет и шест. Пътищата, пребродени от Бог, за да създаде Вселената, съответстват на десетте сефирот от Дървото на живота плюс двадесетте и две букви от староеврейската азбука, към които прибавяме още четири пътя.

Луиш Роша се усмихна.

— Обърнахте ли внимание на съвпаденията?

— Какви съвпадения?

— Десет кабалистични сефирот за сътворението на Вселената, десет измерения при фермионите — каза той, вдигайки пръст. Прибави още един пръст. — Двадесет и шест е гематрията на най-дългото име на Бог, двадесет и шест са измеренията при бозоните. — Появи се трети пръст. — Двадесет и две букви от староеврейската азбука, двадесет и две измерения в микрокосмоса. — Четвърти. — Тридесет и шест пътя, пребродени от Бог, за да сътвори Вселената, тридесет и шест е сборът от измеренията, в които вибрират бозоните и фермионите. — Намигна като дете, което е открило ключа от стаята с играчките. — Дали е съвпадение?

— Ами… мм… това наистина е озадачаващо.

— Онова, което Айнщайн е установил, е, че свещените текстове съдържат дълбоки научни истини, които не са били известни по онова време. При това те не са само в Библията. Има индуистки, будистки и даоистки текстове, съдържащи изконни истини, които науката едва сега започва да разбулва. Въпросът е как древните мъдреци са получили достъп до тези истини?

Мълчание.

— И какъв е отговорът?

— Не знам. Никой не знае. Може всичко това да е само съвпадение, разбира се. В природата на човека е да открива модели във всичко, нали? Но можем също да допуснем, че както микрочастиците от експеримента на Аспе принадлежат на една-единствена реалност, така и научните истини, съдържащи се в свещените писания, изхождат от същата единствена реалност. Сякаш древните мъдреци са били вдъхновени от нещо дълбоко, вечно, вездесъщо, но незримо.

— Разбирам…

— Защо ви казвам всичко това? Макар че нито Айнщайн, нито професор Сиза вярваха в Бога от Библията, и двамата смятаха, че в определени аспекти и под определени форми свещените писания крият дълбоки истини.

Отпиха по още една глътка кафе.

— Както и да е, въпреки тези странни съвпадения Богът, когото професор Сиза е търсил, не е библейският Бог…

— Точно така — потвърди Луиш Роша. — Не беше Господ от Библията. Беше нещо различно. Професор Сиза тръгна да търси една съзидателна сила, с разум и съзнание, не задължително морална, нито лоша, нито добра. — Въздъхна. — След като очерта така полето на изследване, определяйки предмета на проучване, наложи се да изясни една втора дефиниция: какво значи да се докаже съществуването на Бог?

Физикът остави въпроса да витае във въздуха.

— Мен ли питате? — попита Томаш, без да разбира дали въпросът беше реторичен, или наистина изискваше отговор.

— Да, разбира се. Какво значи да се докаже съществуването на Бог?

— Не знам, признавам си.

— Може би с мощен телескоп да съзрем Бог с дълга патриаршеска брада, който си играе със звездите? А може би да открием уравнение, в което се съдържа ДНК на Бога? Какво, в крайна сметка, означава да се докаже съществуването на Бог?

— Добър въпрос, безспорно — отсъди Томаш. — Какъв е отговорът?

Луиш Роша показа три пръста.