Братята

Началникът на Тръмбъл нямаше нищо против. И на него му се струваха подозрителни почти ежедневните посещения на Тревър. Беше поразпитал служителите на входа и надзирателите, като безрезултатно се опитваше да разбере в какво толкова се състоят всички тези юридически консултации. Линк, пазачът, който обикновено придружаваше Тревър до залата за съвещания и освен това прибираше една-две двайсетачки при всяко посещение, каза на началника, че адвокатът и мистър Спайсър си говорят за дела, обжалвания и други такива.

— Разни адвокатски глупости — бе казал Линк.

— Винаги ли претърсваш куфарчето му? — попита началникът.

— Винаги.

От учтивост началникът на Тръмбъл набра номера на мистър Тревър Карсън в Нептун Бийч. Отговори му някаква жена, чийто глас прозвуча доста грубо.

— Адвокатска кантора.

— Мога ли да говоря с мистър Тревър Карсън?

— Кой го търси?

— Казвам се Емит Брун.

— Добре, мистър Брун, но той в момента спи.

— Разбирам. Бихте ли го събудили, ако обичате? Аз съм началникът на федералния затвор в Тръмбъл и трябва да говоря с него.

— Един момент.

Брун чака дълго, а когато се върна, секретарката каза:

— Съжалявам. Не можах да го събудя. Да му кажа ли да ви се обади?

— Не, благодаря. Ще му изпратя факс.

Идеята за насрещен удар хрумна на Йорк, докато играеше голф в неделя! Докато играта напредваше, понякога в реката, но обикновено из пясъка и дърветата, планът се разрастваше и ставаше все по-хитър. След четиринайсет дупки той остави приятелите си и се обади на Теди.

Решиха да разучат тактиката на противниците си и да отвлекат вниманието им от Ал Кониърс. Не можеха да загубят нищо.

Писмото беше съставено от Йорк и предадено на един от най-добрите фалшификатори в отдел „Документи“. Подателят бе кръстен Брант Уайт, а първото писмо бе написано на ръка на обикновена, бяла, но скъпа картичка за кореспонденция.

Скъпи Рики,

Видях твоята обява и тя ми хареса. Аз съм на петдесет и пет, в страхотно форма, и търся нещо повече от кореспонденция. С жена ми току-що купихме къща в Палм Вали, недалеч от Нептун Бийч. Ще пристигнем там след три седмици и смятаме да останем девет месеца.

Ако искаш, прати ми снимка. В случай, че я харесам, ще ти съобщя повече подробности.

Брант

Обратният адрес беше Брант, ПК 88 645, Ъпър Дарби, Пенсилвания 19 082.

За да спестят два-три дни, в отдел „Документи“ сложиха на плика пощенски печат от Филаделфия. После писмото отлетя за Джаксънвил, където агент Клокнър лично го остави в кутията на „Аладин Норт“ в пощата на Нептун Бийч. Беше понеделник.

Във вторник, след като подремна, Тревър прибра пощата и потегли на запад, по познатия път към Тръмбъл. На входа го посрещнаха същите пазачи, Маки и Винс, и той се разписа в същата тетрадка, която Руфъс бутна пред него. Последва Линк в крилото за посещения. Спайсър го чакаше в стаята, където обикновено затворниците се срещаха с адвокатите си.

— Вдигнали са ми мерника — каза Линк, като се доближиха достатъчно. Спайсър дори не го погледна. Тревър връчи две двайсетачки на Линк, който ги прибра светкавично.

— Кой? — попита Тревър, докато отваряше куфарчето си. Спайсър четеше вестник.

— Началникът.

— Дявол да го вземе, той ми намали посещенията. Какво още иска?

— Не разбираш ли? — каза Спайсър, без да сваля вестника. — Линк се сърди, че не получава достатъчно. Нали така, Линк?

— Правилно си разбрал. Не знам какви игрички си играете тук, но ако почна да ви проверявам по-сериозно, ще ви се стъжни, нали?

— Добре ти плащаме — уточни Тревър.

— Ти така си мислиш.

— Колко искаш? — попита Спайсър, като този път го погледна.

— Хиляда на месец, в брой — отвърна Линк, като впери очи в Тревър. — Ще ги вземам от твоята кантора.

— Хиляда на месец и пощата няма да се проверява — каза Спайсър.

— Да.

— И нито дума на никого.

— Да.

— Дадено тогава. Сега изчезвай.

Линк им се усмихна и излезе. Настани се пред вратата и за пред охранителните камери от време на време поглеждаше през прозорчето.

Вътре всичко беше както обикновено. Първо се разменяше пощата, което отнемаше само секунда. Джо Рой Спайсър вадеше писмата за изпращане от стар кафеникав плик, всеки път един и същ, и ги връчваше на Тревър, който пък вадеше пристигащите писма от куфарчето и ги даваше на клиента си.

Имаше шест писма за изпращане. Понякога стигаха до десет и рядко падаха под пет. Макар че Тревър не си водеше записки, нито копия или документи, които можеха да докажат, че той има нещо общо с игричките на Братята, адвокатът знаеше, че в момента се подготвят двайсет-трийсет потенциални жертви. Разпознаваше някои от имената и адресите.