Братята

Мощен приемник от отсрещната страна на улицата следеше фолксвагена навсякъде. Докато Тревър караше по магистралата, говореше по телефона като важна клечка, жонглираше с парите като изпечен комарджия от Вегас или посръбваше вряло кафе от една сладкарничка, той изпращаше повече сигнали от повечето частни самолети.

Седми март. Големият вторник. Денят на първичните избори! Арън Лейк премина триумфално по подиума на голяма банкетна зала в един хотел в Манхатън, докато хиляди го поздравяваха, музиката гърмеше, а от тавана валяха балони. Лейк беше спечелил в Ню Йорк с четирийсет и три процента от гласовете. Тари беше получил доста незадоволителните двайсет и девет процента, а другите кандидати си поделиха останалото. Лейк прегръщаше хора, които никога не беше виждал, махаше за поздрав на други, които никога нямаше да види пак, и държа без помощта на бележки вълнуваща победна реч.

После отлетя за Лос Анджелис, където също щеше да празнува победа. В продължение на четири часа на борда на новия боинг със сто места, който струваше един милион долара на месец и и се движеше със скорост от осемстотин километра в час на дванайсет хиляди метра над земята, той и екипът му следяха резултатите от дванайсетте щата, които участваха в Големия вторник. По Източното крайбрежие, където първичните избори тъкмо бяха приключили, Лейк едва успя да спечели в Мейн и Кънетикът, но победи с голяма преднина в Ню Йорк, Масачусетс, Мериленд и Джорджия. Загуби в Роуд Айланд с осемстотин гласа и спечели във Върмонт с хиляда. Докато прелиташе над Мисури, Си Ен Ен го обявиха за победител в този щат с четири процента преднина пред губернатор Тари. В Охайо победата беше не по-малко оспорвана.

Когато Лейк пристигна в Калифорния, преброяването на гласовете там бе свършило. От 591 делегати 390 бяха гласували за него. Беше запазил ускорението. Но най-важното беше, че сега парите бяха у Арън Лейк. Губернатор Тари пропадаше бързо и всички бяха заложили на Лейк.

20

Шест часа след обявяването на неговата победа в Калифорния Лейк бе засипан от покани за интервюта на живо. За два часа даде осемнайсет, а после отлетя за Вашингтон.

Отиде право в новия щаб на кампанията си на приземния етаж на висока сграда на Ейч Стрийт на една крачка от Белия дом. Благодари на онези, които бяха работили за него — сред тях почти нямаше доброволци. Вървеше между тях, стискаше ръцете им и през цялото време се чудеше: „Откъде се взеха всички тези хора?“

— Ще победим — повтаряше той и всички му вярваха. Защо не?

Един час разговаря с ръководителите на кампанията си. Разполагате с шейсет и пет милиона и нямаше никакви дългове. Тари имаше по-малко от един милион на ръка и още се опитваше да пресметне парите, които дължеше. Всъщност губернаторът бе пропуснал един срок за федерална регистрация, защото в счетоводството му цареше страхотна бъркотия. Наличните пари бяха изчезнали. Даренията спряха. Всичко отиваше при Лейк.

Имената на тримата потенциални вицепрезиденти се обсъждаха с голям ентусиазъм. Беше вълнуващо, защото това означаваше, че номинацията е вързана в кърпа. Първият избор на Лейк, сенатор Нанс от Мичиган, стана прицел на критики заради съмнителните му сделки в един предишен живот. Неговите партньори бяха от италиански произход, от Детройт, така че Лейк можеше да затвори очи и да си представи как пресата взема Нанс на мушка. Избраха комитет, който да разследва въпроса по-обстойно.

Друг комитет имаше задачата да планира пресконференцията на Лейк на конгреса на партията в Денвър. Лейк искаше веднага да се назначи нов автор на речи, който да започне работа по словото при номинацията.

Лейк тайно се удивляваше на собствените си разноски. Ръководителят на кампанията му получаваше сто и петдесет хиляди долара за годината, не за дванайсет месеца, а само до Коледа. Имаше директори по финансите, по стратегията, по връзките с медиите, по оперативната дейност и по стратегическото планиране и всички те имаха договори за по сто и двайсет хиляди долара за десет месеца работа. После идваха консултантите на кампанията, хора, които Лейк почти не познаваше, но им плащаше по деветдесет хиляди долара. Следваха сътрудниците, не доброволци като при повечето кандидат-президенти, а истински служители, които получаваха по петдесет хиляди долара и превръщаха офиса в лудница. Те бяха десетки. Освен това имаше и десетки секретарки и чиновници, никой от които не получаваше по-малко от четирийсет хиляди долара.

И не стига цялото това разхищение, повтаряше си Лейк, ами ако стигна до Белия дом, ще трябва да им намеря и там работа. На всички, до последния глупак. Хлапетата, които сега се разхождат със значки с неговия лик, ще очакват пропуски за Западното крило и заплати от по осемдесет хиляди годишно.

Капка в морето, напомняше си той. Не трябваше да се ядосва за дреболии, когато ставаше въпрос за нещо далеч по-значимо.