Братята

Фин Ярбър гледаше, слушаше и изпитваше огромно съчувствие към младежа. Всички в Тръмбъл разказваха тъжни истории и след като ги слуша около месец, той се научи почти на нищо да не вярва. Бъстър обаче звучеше правдоподобно. През следващите четирийсет и осем години той щеше да вегетира и да старее, все за сметка на данъкоплатците. Ядене три пъти на ден. Топло легло през нощта — по последни сметки един федерален затворник струваше на държавата трийсет и една хиляди долара годишно. Какво прахосничество. Половината затворници в Тръмбъл не бяха за тук. Това бяха кротки мъже, които трябваше да бъдат наказани с тежки глоби и обществено полезен труд.

Джо Рой Спайсър слушаше трогателната история на Бъстър и преценяваше с какво би могло да им бъде полезно момчето. Имаше две възможности. Първо, според Спайсър телефоните не се използваха достатъчно в тяхната операция. Братята бяха старци, които пишеха писма от името на млади мъже. Твърде рисковано беше да се обадят например на Куинс в Айова и да се представят за Рики, един здрав двайсет и осем годишен младеж. Ако за тях работеше някое хлапе като Бъстър, те биха могли да убедят всяка потенциална жертва. В Тръмбъл имаше много младежи и Спайсър беше обмислял няколко варианта. Само че те бяха престъпници и той им нямаше доверие. Бъстър беше влязъл току-що и бе дошъл при Братята за помощ. Той би могъл да бъде манипулиран.

Втората възможност беше следствие от първата. Ако Бъстър станеше част от тяхната конспирация, той щеше да бъде тук и след освобождаването на Джо Рой. Изнудването беше твърде доходно, за да бъде изоставено просто така. Бийч и Ярбър се справяха страхотно с писането, но нямаха търговски усет. Вероятно Спайсър би могъл да обучи младия Бъстър да заеме неговото място и да изпраща дела му навън.

Просто една идея.

— Имаш ли някакви пари? — попита Спайсър.

— Не, сър. Загубихме всичко.

— Нямаш семейство, лели, чичовци, братовчеди или приятели, които могат да ти помогнат за съдебните разходи?

— Не, сър. Какви съдебни разходи?

— Обикновено искаме хонорар, за да разгледаме някой случай и да помогнем за обжалването.

— Нямам нищо, сър.

— Мисля, че можем да помогнем — каза Бийч. И без това Спайсър не се занимаваше с обжалванията. Той така и не беше завършил гимназия.

— Нещо като pro bono, нали?

— Про какво? — попита Спайсър.

— Pro bono.

— Какво значи това?

— Безплатни правни услуги — каза Бийч.

— Безплатни услуги значи. И кой ги прави?

— Адвокатите — обясни Ярбър. — От всеки адвокат се очаква да отдели няколко часа от времето си, като помага на хора, които не могат да си позволят да го наемат.

— Това е част от старото английско право — добави Бийч, от което Спайсър още повече се обърка.

— Тук май не се прилага, нали? — попита Джо Рой.

— Ще разгледаме случая ти — каза Ярбър на Бъстър. — Моля те обаче да не храниш големи надежди.

— Благодаря.

Излязоха от столовата заедно — трима бивши съдии в резедави църковни роби, следвани от изплашен млад затворник. Притеснен, но и много любопитен.

22

Отговорът на Брант от Ъпър Дарби, Пенсилвания, звучеше доста припряно:

Скъпи Рики,

Господи, каква страхотна снимка! Мисля да дойда още по-скоро. Ще пристигна на двайсети април. Нали ще бъдеш свободен? Ще разполагаме с цялата къща, защото жена ми ще остане тук още две седмици. Горката. Женени сме от двайсет и две години, а тя си нямо и най-малка представа.

Изпращам ти моя снимка. На заден план се вижда едно от любимите ми играчки — моят лиърджет. Ако искаш, можем до се повозим с него. Страхотно самолетче!

Моля те, пиши ми веднага.

Искрено твой,

Брант

Все още нямаше фамилия, но това не беше проблем. Скоро щяха да я открият.

Спайсър разгледа пощенския печат и за секунда се учуди колко бързо пътува пощата между Джаксънвил и Пенсилвания. Снимката обаче прикова вниманието му. Беше откровена, с размери десет на петнайсет сантиметра и приличаше на реклама за бързо забогатяване, на която бизнесменът с горда усмивка стои до самолета, ролс-ройса и евентуално последната си съпруга. Брант стоеше до някакъв самолет, усмихнат, облечен в къси панталонки и пуловер. Ролс-ройс не се виждаше, но затова пък до Брант стоеше привлекателна жена на средна възраст.

Това беше първата снимка в растящата им колекция, на която присъстваше и съпругата на някой от техните кореспонденти. Странно, помисли си Спайсър, но, от друга страна, Брант я беше споменал и в двете си писма. Вече нищо не беше в състояние да го учуди. Машинката за изнудване щеше да работи вечно, защото имаше безкрайно много потенциални жертви, готови да пренебрегнат рисковете.