Братството на камъка

Арлийн леко отстъпи назад, но без да го пуска. В Дру остана усещането за допира на гърдите й. Мислеше си за това как доста често на времето нежно я бе държал в прегръдките си. Когато катереха планините и спяха прегърнати в общия спален чувал.

— Вече не знаехме какво да правим — довърши мисълта на отеца Арлийн. — Трябваше да дойдем тук и да разберем какво се е случило.

— Отвън апартаментът изглеждаше съвсем тих — пристъпи напред отецът. — Всичко беше спокойно. Преценихме, че ако се е стигнало до борба, противникът ти отдавна е избягал, не е останал на мястото. Решихме да рискуваме. Дори почукахме на вратата, преди…

— Да отключите с шперц?

Арлийн все още го държеше в прегръдките си, затова Дру само извърна глава към отеца, който му кимна утвърдително.

— Непрекъснато ме изненадвате — поклати глава Дру.

— Е — сви рамене отецът, — Господ е с мен.

— И с вашите шперцове.

Отецът леко се усмихна.

— Когато пристъпи прага — каза Арлийн, — за миг си помислих, че може и да е…

— Моят двойник ли?

— Влезе с преметнато през рамо палто и реших, че Майк ти го е взел.

— Не — преглътна Дру. — Той е мъртъв.

Махна палтото си и под него се откри окървавената риза и малката издутина, където бе поставил носната кърпа.

— Дру!

— Прободе ме с отвертка. Палтото малко ме спаси.

Без да му даде възможност да се противопостави, Арлийн бързо разкопча ризата му. Този интимен жест го накара да почувства слабост. Тя внимателно махна кърпата и надникна под нея.

— Можеше да бъде и по-зле — каза Дру. — Кървенето спря. Може би няма да има нужда да се шие.

— Но поне трябва да се дезинфекцира. Съблечи си ризата. Ще намеря някакво подходящо парче плат и сапунена вода.

— Може да почака.

— Не, не може — отново не му даде възможност да се съпротивлява. — Стой мирно.

Странно. Така добре се чувстваше, изпълнявайки заповедите й. Докато тя почистваше раната и я превързваше с помощта на една чантичка за оказване на първа помощ, която намери в банята, той им разказа какво се бе случило.

Отец Станислав вдигна ръка и направи жест за опрощаване на греховете.

— Сигурен съм, че Бог ще ти прости. Налагало се е да се защитиш.

— Смъртта му беше толкова безсмислена — нещо като че ли заседна в гърлото на Дру, но не само поради удара, който му бе нанесъл Майк. — Какво спечелих с нея?

— Своя живот — развълнувано каза Арлийн.

— Незначително постижение. Много по-важни са отговорите на въпросите, които ни интересуват. Само те имат значение.

— Потърсихме ги тук — каза тя.

Дру напрегнато я слушаше.

— Разгледахме книжата му. Разписки, изплатени чекове, сметки.

— Открихте ли нещо?

— Точно както предполагаше — отвърна отецът. — Човекът е професионалист. Не открихме нищо.

— Съвсем нищо ли? А може би само така ви се струва?

— Не те разбирам.

— Е, добре. Казвате, че сте разгледали нещата. Но може би не сте знаели точно какво да търсите.

— Все още не схващам добре.

— Разписки, нали? И изплатени чекове, сметки?

— Точно така.

Дру погледна нежно Арлийн.

— Не сте могли да извадите информация от тях, защото… — той се обърна към отеца. — Вие също не сте използвали тези методи за запазване на анонимността, за разлика от мен. Според изискванията трябваше да използваме пощенска кутия. Там получавах списания, съобщения за таксите за обучение и т.н. В същото време в съседния град имах и втора кутия. Тя представляваше по-голям интерес, защото в нея се получаваха всички важни съобщения и подобни… Например заплатата ми.

Остави им време да схванат по-добре това, което току-що им каза.

— Разбира се — обади се Арлийн първа. — „Скалпел“ се издържаше от държавата.

— Само това, което е на повърхността. Правителството изобщо не знаеше с какво се занимават.

— Все пак е имало някаква отчетност — каза Арлийн. — Трябвало е по някакъв начин разходите да се оправдават. Защото организацията е имала бюджет, независимо колко таен е бил. Не може да не са правили годишен баланс.

— Сега разбирам — каза отецът. — ЦРУ и другите разузнавателни организации също трябва да се отчитат по някакъв начин. Но не е задължително това да става директно. Парите могат да се прехвърлят по други канали — чрез Департамента по селското стопанство или Министерството на вътрешните работи.

— Парите в крайна сметка идват отнякъде, без значение откъде — каза Дру. — Все някъде е отбелязано на хартия. Трябва да има писмено доказателство.

— Но ако „Скалпел“ е разформирован — озадачено разсъждаваше на глас Арлийн и отмести поглед към свещеника, — ако организацията е била официално разтурена, но някой друг, не правителството, я е възобновил, тогава парите идват от частния сектор.

— Още по-основателна причина да се води счетоводство, за да се оправдават изхарчените пари — обади се Дру. — Данъчните власти са безмилостни. Необходими са отчетни документи.

— Следователно?

— Трябва да прегледаме документацията — отговори Дру. — Осребрените чекове. Казахте, че сте намерили такива. Коя е местната банка? — Дру се обърна към отеца. — Opus Dei имат ли влиятелен човек там? Трябва да разбира от банково дело и бизнес.

— А-ха — най-после разбра отецът.

— Да, действай — потвърди догадките му Дру.