Братството на камъка

Тя замръзна с пола, смъкната до средата на коленете. Стоеше пред него по бикини, а тъмният триъгълник отдолу прозираше недвусмислено.

Очите й се разшириха. Пристъпи към него, гърдите й се поклащаха, а погледът й бе несигурен.

— Какво?

По гърдите и бедрата й имаше белези, които показваха, че е раждала.

— Исках да ти обясня на улицата, но ти…

— Хей, казах ти! Никакви наркотици или перверзии, защото… — и вдигна юмрук да почука на стената.

— Недей! Спри! — Заговори тихо и умолително. — Моля те, недей. Няма от какво да се страхуваш.

— Какво искаш, по дяволите?

— Точно това, което ти казах на улицата. Да прекарам нощта при теб. Това е всичко. Да се изкъпя, да използвам самобръсначката ти и да се приведа в приличен вид. Да си легна в леглото. И да поспя.

Тя вдигна вежди недоумяващо.

— Ти си падаш по баните? Трябва да те изкъпя, така ли?

— Няма нужда — Въпреки че се опитваше да не гледа към триъгълника между бедрата й, тялото му го предаде. Все пак не беше виждал жена, още по-малкото пък гола, от 1979 година и не можеше да се противопостави на възбудата. Но трябваше да устои, да се съпротивлява. Помъчи се да гледа лицето й, което имаше доста момчешко изражение, и да не обръща внимание на гърдите й. — Моля те, облечи си нещо.

— Това пък защо — каза тя, но в гласа й вече нямаше гневни нотки. — Ясно е, че си смахнат. Да не искаш да кажеш — тя застана в доста предизвикателна поза, очите й блестяха закачливо, — че това, което виждаш, не ти харесва?

— Ако може да ти помогне да ме разбереш… аз съм… или по-точно бях… свещеник.

Тя присви очи.

— И какво? Една моя приятелка обслужва по двама свещеника на седмица. Привърженичка съм на равните права. Не съм за дискриминацията.

Дру се разсмя.

— Значи такава била работата. Я се отпусни!

— Слушай наистина, колко искаш за една нощ? Но без секс.

— Сериозно ли говориш?

Той кимна.

— Да изляза ли?

— Всъщност, предпочитам да останеш.

— Щом искаш… — Тя почна да пресмята. — Добре тогава, двеста долара. — Промяната в изражението й говореше, че очаква той да спори.

— Точно колкото имам — Дру измъкна портфейлите, които взе от мъжа на хълма и от другия в караваната и хвърли парите на леглото.

— Никога ли не си чувал, че има хотели?

Дру посочи мръсните си дрехи.

— В този вид? Ще ме запомнят.

— А ти не искаш, така ли?

— Да речем, че съм много срамежлив.

Тя се усмихна с разбиране.

— Освен това си и безсърдечен. Разбрах те. Не се безпокой. Тук си в безопасност. Може да се изкъпеш.

— Ако не възразяваш.

Тя отвори гардероба и извади някакъв халат.

— Ще се чувствам по-добре, ако… — тя се обърна към него — дойдеш с мен вътре.

— О-о?

— Да, искам да ти задам няколко въпроса.

Искаше да я държи под око.

В банята Дру свали мръсното яке. Тя седна на един стол в ъгъла и извади цигара с марихуана.

— Сигурен ли си, че не искаш малко да си дръпнеш?

— Противоречи на обета, който съм дал.

— Това отпуска.

— Притъпява усещанията ми.

Тя се изхили.

— А ти не искаш това да се случва.

Топлата вода пълнеше ваната и вдигаше пара, която замъгли огледалото над мивката. Дру остави дрехите си на поличката зад себе си, като незабелязано скри маузера под тях. Съблече се без ни най-малко колебание. Физическият срам никога не е бил сред… — каква беше оная дума от предишния му живот? — достойнствата му.

— Не е лошо — каза тя, като го огледа обстойно и всмукна дълбоко от цигарата си. — Малко мършав в бедрата, малко дребен в задника. Ако имах твоя задник, щях да живея в благополучие. А и другото не е лошо.

— Дължа го на диета и упражнения — разсмя се той.

— Упражнения ли? Приличаш ми на някой от онези, дето тичат.

Дру се оживи. Беше любител на бягането.

— Да, като Джим Фикс и Бил Роджърс.

— Господи, надявам се не. Фикс е мъртъв.

Дру изтръпна.

— Майтапиш се.

Тя дръпна пак от цигарата и поклати глава.

— Хич даже. Отиде си щастлив. Умря, както си бягаше. — Погледна го. — Ама ти къде си бил? Ако си бил в този бранш, не може да не знаеш, че умря. Имал наследствени проблеми със сърцето. Всичкото това тичане и…

Дру се опита да се съвземе от шока.

— Мисля, че гаранция за тези неща няма — после се обърна и влезе във ваната.

Изведнъж тя се наведе напред.

— Свети боже!

Той се извърна, готов да сграбчи пистолета под купчината дрехи.

— Какво има?

— Какво ли? Ами гърба ти! Какво ти се е случило?

— По-тихо, моля те.

— О, извинявай, забравих. Приятелят ми.

— И какво ми е на гърба?

— Белезите.

— Кое?

— Изглежда, сякаш някой те е налагал с камшик.

Дру изстина. Никога не бе си давал сметка. Годините на изкупление, когато се бе самобичувал с въженцето за скачане.

— Това е от Виетнам. Мъчения.

— Трябва да е било страшно.

— Не обичам да говоря за това.

Дру се обърна с лице към нея и влезе във ваната. Спря водата и седна бавно, а тя покри слабините, после кръста му и стигна до гърдите. Топлината отпускаше изморените му мускули. Не беше вземал гореща вана откакто влезе в манастира и необичайният лукс го накара да се чувства виновен. Вдъхна люляковия аромат на сапуна. Огледа голямата гъба, която момичето му подаде, намокри я и я изстиска върху главата си.