Братството на камъка

Първо, не трябваше да забравя, че убийците най-вероятно са се досетили къде е отишъл за помощ. Едва ли при полицията — с това минало. Тогава? Логичната алтернатива бе свещеникът, който го бе препоръчал като кандидат за картузианския орден. Освен това, кой друг би го разбрал? По силата на същата логика убийците ще поддържат непрекъснато наблюдение над свещеника. И когато отец Хафър напусне неочаквано сградата на енорията по време на вечеря, ще бъде дадена тревога. Опашката ще тръгне след него.

А другият фактор? Да предположим, че и полицията е замесена — или защото телата са вече открити, или защото отец Хафър е бил доста разтревожен от неговото обаждане и е поискал закрила от тях. Възможно бе не само убийците, но и полицията да проследят свещеника. Това усложнение променяше характера на операцията. Все едно че вместо задача по алгебра му се налага да решава уравнение от висшата математика. Но колкото и сложна да е една операция, тя винаги започваше от основните подготовителни действия.

Този ден Дру няколко пъти прекоси района около Бостънската община и огледа всяко ъгълче, преценявайки всички възможности. Имаше голям парк с дървета и пътечки, езерца, детски площадки, люлки. От всички страни беше заобиколен от търговски и жилищни сгради. Той си избра удобна наблюдателна позиция върху покрива на една жилищна сграда и към седем часа се настани там. Промъкна се между комините, скри се и огледа района от високо. Бе средата на октомври и слънцето отдавна бе залязло. Паркът тънеше в тъмнина и само лампите осветяваха алеите.

Предимството на тази позиция бе, че Дру можеше да наблюдава три от четирите улици от двете си страни. Далечният край на улиците бе затулен от дървета. Но това нямаше значение. Беше наистина много отдалечен, за да може полицията или убийците да пресекат улицата без да ги види и без да има възможност да избяга. Той беше определил срещата на свещеника на тази страна.

Но нямаше никой.

Беше предпазлив, когато говори с него. Ако просто бе казал на отец Хафър да дойде пред общината и да чака допълнителни инструкции, рискуваше да се намери на този покрив, заобиколен или от полицията, или от убийците, защото те щяха предварително да проверят всички сгради наоколо. Този ред на мисли предполагаше, че телефонът в енорията се подслушва или че свещеникът е комбина с властите. Но животът на Дру зависеше точно от предположенията. Дори сега, след толкова много години, той съвсем ясно си спомняше Ханк Далтон в колежа „Роки Маунтин Индъстриал“ в Колорадо и неговите думи: „Параноята ще спасява живота ви. Във вашия свят, момчета, би било лудост да не сте параноици. Винаги мислете, че срещу вас са копелетата. През цялото време. Навсякъде.“

Инструкциите на Дру бяха толкова сложни, че той накара отец Хафър да си ги запише. Нито полицията, нито убийците имаха толкова хора, че да покрият подобен маршрут само за няколко часа. Дру не беше определил място за среща. От тяхна гледна точка контактът можеше да се осъществи практически навсякъде, във всяка точка от този маршрут.

Но за допълнителна сигурност Дру реши да не осъществява контакта лично. Той внимателно наблюдаваше трите сенчести улици под себе си, вдясно и вляво от сградата. Не забеляза нищо подозрително — нито продавачи на лотарийни билети, нито спрели автомобили, от които не слиза никой. Улиците изглеждаха нормални, невинни, обикновени.

В седем и десет видя свещеника. Носеше дълго тъмно палто. Горните копчета бяха откопчани, както беше помолил. Бялата му якичка се виждаше ясно в нощта. Начинът, по който се движеше, накара Дру да изтръпне. Той вървеше бавно, направо се тътреше, спираше от време на време и изглеждаше явно уморен. Появи се откъм десния ъгъл и тръгна да прекосява площада. Нещо не беше наред. Дру огледа внимателно улицата, от която излезе отец Хафър. Никой не го следеше.

Върна поглед на отеца и изведнъж тревогата му се усили. Не защото бе открил клопка. Беше нещо много по-неочаквано и това поставяше всичко на мястото си. Отец Хафър се бе превил надве. Кашляше толкова болезнено и силно, че дори от това разстояние Дру го чуваше съвсем ясно. Свещеникът беше много болен. И много по-слаб, отколкото си го спомняше. Дори в тъмнината на нощта бледността му бе очевидна.

Свещеникът умираше.

„Манипулации“ — спомни си Дру крехкия глас по телефона. — „Може да не е в състояние да ви види след това“.

Химиотерапия. Облъчване с радиоизотопи. Отец Хафър умираше от рак. Затрудненото му дишане, хрипящия говор — какви по-явни доказателства! Имаше рак на гърлото, или по-вероятно на дробовете. И с тъга Дру си спомни цигарите, които палеше една след друга преди шест години по време на интервюто. Свещеникът се изкашля мъчително още веднъж. Избърса с кърпичка устата си и тръгна бавно и с мъка към парка. Дру се концентрира върху третата пейка в алеята, покрай която трябваше да мине свещеникът.

Първата. Втората. Отец Хафър стигна третата. Една сянка изникна от храстите и се хвърли към него.