Братството на камъка

Сега, помисли си Дру. Ако беше под наблюдение — сега. Вместо да следи дребната фигура, която сякаш нападаше свещеника, Дру насочи цялото си внимание към съседните улици.

Нищо не се случи. Нямаше изстрели, нито сирени, нито неочаквана поява на мъже с пушки. Нощта си оставаше спокойна и с изключение на приглушения шум от профучаващи наблизо автомобили, тиха.

Дру отново насочи вниманието си към третата пейка. Инструкциите му към нападателя бяха съвсем конкретни — близо до мястото на инсценираното нападение трябваше да има улична лампа, за да може безпрепятствено да наблюдава какво става. Ако свещеникът имаше микрофон или радиостанция, скрита под дрехите, неочакваната поява на сянката щеше да го накара да се издаде. А фигурата трябваше да предупреди Дру, като вдигне дясната си ръка.

Беше му нужен човек, който стриктно да изпълни инструкциите му, затова Дру бе потърсил следобед някое младо момче, което да е наркоман отскоро. Беше му дал малко хероин с обещанието за повече, след като свърши работата. Прекара част от следобеда да търси наркотика от някой второразреден продавач. Дозата бе достатъчна, за да накара наркоманчето веднага да се съгласи, но беше малка, за да го упои. Дру гледаше как тъмният силует настигна свещеника, бутна го леко и мушна в ръката му бележка. След това се хвърли встрани в тъмното пространство между двете лампи и хукна към края на парка, както го бе инструктирал Дру. Така, така, помисли си Дру. Е, не беше лошо. Не беше и съвсем подло. Дру беше доволен не само от изпълнението на наркоманчето, но и от факта, че никой не се бе опитал да го убие. То не трябваше да умира.

Заключение: Ако убийците бяха там, значи са видели, че нападателят не е Дру, а куриер. Ще разделят вниманието си между него и отеца, с надеждата, че куриерът ще ги отведе до Дру или поне ще им каже какво пише в бележката. Куриерът наистина щеше да ги отведе до една алея три преки по-надолу, където Дру му обеща, че ще остави другата част от хероина в торбичка.

Той остави торбичката на перваза на един прозорец и сега, като видя как наркоманчето го грабна и изчезна, започна да вярва, че нито полицията, нито убийците преследват отец Хафър. Но все още не бе напълно сигурен. Беше планирал още една клопка. Бележката, която сега държеше в ръка отец Хафър.

Дру отново загледа алеята. Отецът стоеше до третата пейка, притиснал едната си ръка към гърдите, за да контролира сякаш биенето на сърцето си. Беше се възстановил от шока на нападението и гледаше удивено бележката в другата си ръка, но преди да я прочете, изпадна в следващия си пристъп на кашлица. Извади кърпичката и я притисна до устата си.

Господи, смили се, помисли си Дру.

Свещеникът отиде до лампата и се опита да прочете бележката на светлината й. Дру знаеше какво ще види.

Извинявам се за изненадата. Трябваше да съм сигурен, че не ви следят. Ако имаше друг начин… Но вече сме тук. Върнете се по пътя, по който дойдохте. Обратно в енорията.

Свещеникът вдигна глава, огледа се наоколо с изражение на огромно раздразнение, което можеше да се разпознае дори от това разстояние. Пъхна бележката в джоба си, отново се сви на две и болезнено се разкашля. После с изненадваща енергия, породена вероятно от нетърпение, се обърна и тръгна назад.

Ако знаех, че си толкова болен, нямаше да постъпя така, помисли си Дру. Щях да избера по-къс, не толкова тежък маршрут. Прости ми, отче, за страданието, което ти причиних. Нямах избор. Трябваше да накарам врага да изгуби търпение, точно както и ти.

Той наблюдаваше свещеника, който с усилие се движеше по улицата и накрая зави надясно. Не забеляза никакво раздвижване, което щеше да бъде знак, че преследвачите се прегрупират. Никаква кола не тръгна в същата посока. В сенките не се появи никаква фигура, бързаща да не изпусне свещеника от поглед.

Дру изчака още двадесет секунди и понеже не видя нищо необикновено или тревожно, се убеди окончателно, че нито полицията, нито убийците са тук.

Все пак от този покрив не виждаше улицата, в която влезе отецът. Макар че бързаше да слезе и да надникне зад ъгъла, не знаеше дали улицата е безопасна. Щеше да бъде рисковано да пресрещне там свещеника.

Имаше и друго решение. Щом той не можеше да срещне свещеника, то свещеникът щеше да го срещне.