Братството на камъка

— Не нация срещу нация, не обикновена война, но все пак война. Най-старата, най-важната от всички: на доброто срещу злото. Ако вземем предвид определението на думата „терорист“, то това са хора, които не се съобразяват с нормите на гражданско поведение. Тяхно оръжие са вандалските нападения — чрез тях объркват и всяват страх сред обикновените граждани, които от своя страна се надигат срещу правителствата си. Но никаква крайна цел не може да оправдае такива дяволски средства.

— Така ли мислите? — втренчено го загледа Дру.

— Очевидно вие не мислите така.

— Беше време, когато вярвах в тази кауза.

— И какво стана? — запита отец Станислав.

Дру не отговори.

— Най-после стигнахме до този период, за който не знаех — пое си въздух отец Станислав. — След завършването на „Роки Маунтин“ — забележително учреждение — си работил за „Скалпел“, доколкото съм информиран. От шестдесет и девета до началото на седемдесет и девета си участвал в операции срещу всякакви терористи, предизвикали с нещо гнева на директора ти. Понякога наказателните операции са се извършвали не след, а преди дадено нападение. Като превантивна мярка. След получените надеждни сведения от разузнаването терористичната операция е била задушавана в зародиш, така да се каже. Силното ти желание да отмъстиш за родителите ти те е правило още по-ревностен. Но какво ти се случи? Защо така изведнъж влезе в манастир?

Дру заби поглед в пода.

— Недей да мълчиш! Отговори му! — каза Арлийн. — И аз искам да знам.

Тя хвана лицето на Дру и го обърна към своето.

— А Джейк? Има ли връзка със събитията?

Дру прочете болката в погледа й. Беше му страшно трудно да й отговори.

— Така се случи.

ЧАСТ ШЕСТА Шартрьоз

Огледален образ

— Задачата беше сложна.

— Бъди по-конкретен — каза отец Станислав. — Кога стана това?

— През януари седемдесет и девета. Спомням си, че бях доста объркан, защото никога преди това не бях изпращан с подобно поръчение.

Отец Станислав нетърпеливо го запита:

— Какво беше необичайното? Големият риск ли?

— Не. Времето за изпълнение. Разбирате ли, бях получил не една, а две задачи, които трябваше да свърша за четиридесет и осем часа. И двете бяха във Франция, така че придвижването от едното до другото място не беше проблем. Трудността се състоеше в метода, който трябваше да използвам — еднакъв и в двата случая. А в първия и теренът ме безпокоеше.

Дру замлъкна за момент, като се ровеше в спомените си и се опитваше да ги подреди. Арлийн и отец Станислав го гледаха напрегнато. След малко продължи:

— Необичайно беше също така, че не ми разказаха нищо за моите „цели“. Обикновено ми обясняваха за какво един или друг трябва да умре — колко невинни хора е убил, за какъв маниак е работил. Научавах всичко за навиците и пороците му. Това улесняваше нещата. Не е трудно да убиваш такава паплач — Дру отново спря, но после продължи. — Понякога оставяха на мен да избера начина на екзекуцията. Снайпер, бомба в кола — метод, който терористите толкова обичат, отрова, смъртоносни вируси — обикновено смъртта съответстваше на престъплението. Но в този случай задачата трябваше да се изпълни по точно определен начин. По-точно двете задачи, както вече казах, при това със строго фиксиран срок. Доста необикновено.

— Не те ли притесняваше всичко това?

— В Колорадо бях обучен да не задавам никакви въпроси във връзка със задачите. А и след като имаш зад гърба си толкова убийства, колкото мен, и си мислиш, че делото ти е справедливо, от нищо не се притесняваш. Само…

— Кажи му всичко. Как получаваше нарежданията — Арлийн се наведе напред.

— Необходимо ми беше прикритие, което да ми позволява да изчезвам по всяко време за около седмица, без да привличам вниманието на околните. Не можеше и дума да става за някаква работа — твърде много ограничения и хора, с които да се съобразяваш. И все пак трябваше да се занимавам с нещо. Така заживях в един университетски град с много колежи и станах студент. Отлично прикритие. Винаги съм бил добре в училище. Приятно ми беше да посещавам различни курсове по хуманитарни науки, но преди всичко по литература. В един от колежите положих изпити за бакалавър, после се преместих в друг и също взех изпитите. По това време вече не приличах на студент, така че се преместих в трети и оттам получих степен „магистър“, после и втора. Работех върху третата, когато…

— Все още не разбирам какви са предимствата на такова едно прикритие — каза отец Станислав.