Братството на камъка

Свещеникът разглеждаше досието и подреждаше фактите.

— Да изясним още няколко въпроса. В Хонконг си се движил с някаква китайска улична банда. Мъжът, когото наричаш „Чичо Рей“, е разбрал желанието ти да придобиеш умения, които си смятал, че ще ти бъдат необходими в преследването на убиеца на родителите ти. Уредил е внукът на човек от непалското племе „гурка“ да те научи на законите на улицата, за да бъдеш в безопасност. Името на детето е Томи Лимбук.

— Лимбу — поправи го Дру. — Познат повече като Томи Втори.

Отец Станислав направи поправка в досието.

— Където и да сте живели след това — във Франция, Гърция, Корея — чичо Рей те е изпращал да учиш бойни изкуства, характерни за местното население — кик-бокс, борба, джудо, карате. Когато си станал на седемнадесет, желанието ти за отмъщение е било все така силно. По време на престоя ти в различни държави си научил много езици и си получил отлично хуманитарно образование. Чичо Рей е разбрал, че няма да се откажеш от желанието си да отмъстиш и ти е направил едно предложение. Разтревожени от растящите антиамерикански настроения по света, властите решават да създадат контратерористични групи, които ще се борят срещу същите хора, които са и твои врагове. Така ти с радост си се записал в техническото училище „Роки Маунтин“ в Колорадо, което е много по-секретно прикритие за военна подготовка от фермата във Вирджиния, която ЦРУ използва за обучение на тайните си агенти.

— „Скалпел“ — подсказа Арлийн.

— Знаете за тази организация? — изненадано я погледна отец Станислав.

— Бях неин член. Също и Джейк. Точно там се запознахме с Дру.

Свещеникът се облегна на стола.

— Слава богу. Започвах да си мисля, че все още не ми вярвате. Питах се дали ще искате да ми разкажете.

— Въпросите ви не бяха формулирани добре. Ще ви кажа всичко, което знам, стига това да ми помогне да намеря Джейк — каза Арлийн.

— Тогава разкажете ми за „Скалпел“ — помоли отец Станислав.

— През 1966 година международният тероризъм започна да се организира. Фидел Кастро направи опит да обедини усилията на комунистическите групи в Африка, Азия и Латинска Америка и покани революционери от осемдесет и две държави в Куба, като проведе курс за интензивна военна подготовка. Събитието е познато на обществеността като „Триконтиненталната конференция“. Всъщност това бе училище за терористи, където бяха обучени членовете на едни от най-известните по-късно терористични групи — „ИРА“, „Червените бригади“, бандата „Баадер-Майнхоф“. Принципите на невидимата борба, изработени в тази школа, се превърнаха в нещо като настолна „Библия на дявола“ за тях. Кадафи последва примера на Кастро и направи подобни школи и на своя територия. Петролното богатство на Либия беше голямо предимство за Кадафи, който не само организираше обучението на терористите, но и финансираше техните операции: убийства, нападения над посолства, избиването на израелските атлети по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972, отвличането на представителите на ОПЕК във Виена през 1975, поставяне на бомби в пътнически самолети, взривяване на училищни автобуси и т.н., и т.н. Ужасният списък се увеличаваше с всяка изминала година, но всичко започна през 1966, от Кастро и Куба. Дори и фанатичните мюсюлмански секти от времето на кръстоносците не са били така жестоки.

Като спомена за кръстоносците, отец Станислав докосна рубинения пръстен на лявата си ръка, като прокара пръсти по символичния знак — пресичащите се сабя и малтийски кръст. Арлийн продължи разказа си:

— През 1968 година разузнавателните служби на САЩ докладваха на Държавния департамент за школите за терористи на Кастро. Бяха отпуснати средства за антитерористични школи. Разбира се, Държавният департамент можеше да използва ЦРУ за този род акции, но лошата слава, която ЦРУ си беше спечелило след „Залива на свинете“, ги накара да си създадат свои тайни школи. Наистина тайни, за които не се пишеше в „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън пост“. Малцина бяха посветените.

Арлийн спря за момент. Отец Станислав кимна.

— Като например „Скалпел“ — той погледна към Дру. — Тази, в която те е записал чичо ти Рей.

— Почакайте — отвърна Дру. — Той никъде не ме е записвал.

— Да кажем, че ти е направил дискретно предложение. Можем да си играем на думи колкото искаш, важен е крайният резултат. По някакъв начин ти е внушил и ти си влязъл доброволно. Защо организацията се казваше „Скалпел“?

— С него се извършва прецизно хирургическо отстраняване — отговори Дру, като се мъчеше да прикрие гнева си.

— О, да, разбира се. Терористите са като рак. Затова и премахването им е било оправдано от морална гледна точка. Много сполучлив избор на име. Символ на справедливостта.

— Не ти харесваха възгледите им ли? — запита Арлийн.

Отец Станислав държеше Дру под око.

— Очевидно да, в противен случай не би се оттеглил.

— Не точно възгледите им. Не одобрявах това, което вършех.

— В такъв случай би трябвало да се срещнем по-рано — каза отец Станислав.

— Защо?

— Припомни си свети Августин — схващането, че убийството е необходимо, ако се води справедлива война.

— Война?