Братството на розата

Крис му помогна.

— Но шума от машините няма да им позволи да чуят мотоциклета. Никога няма да ни забележат, но трябва да се движим под дърветата.

— Качвай се.

Сол завъртя ключа и натисна педала. Моторът се задави. Той натисна педала отново и моторът забръмча равномерно.

— Ето, вземи пушката.

— Няма да ни помогне срещу хеликоптерите.

Сол не отговори. Той натисна леко съединителя, ритна педала за скоростта и изви ръчката на газта. Мотоциклетът се втурна напред по неравния път. Крис се притисна зад него. Той премижаваше, докато се виеха сред лабиринта от дървета. Сенките се движеха бързо. По пътеката Сол ускори. Усещаше силата на вятъра по лицето си. Спомни за времето, когато бяха деца. Крис почти се разсмя, но след миг замръзна — чу силно бучене точно зад себе си. Погледна нагоре и видя причудлива сянка да се спуска покрай дърветата. Пътят се издигаше нагоре. На върха, когато Сол се изкачи по малкото сечище, Крис се загледа назад към долината. Видя два хеликоптера, които се разделиха, за да претърсят далечната и средната й част. Хеликоптерът, претърсвал този край, не ги беше забелязал.

Сега пътят се спускаше надолу. Като гледаше внимателно, Сол следеше неравностите и завоите. Крис отново чу хеликоптерите.

— Връщат се назад. Ще проверят отново нещо.

Пътеката се сля с окосена трева, която се простираше от единия до другия край на долината. Сол спря мотоциклета.

— Ако се опитаме да пресечем, те ще ни видят. Но не можем да останем тук. Ако дочакаме нощта, те ще имат време да доведат друг екип с кучета.

Горе вятърът от хеликоптера размърда близките дървета. Крис се стегна, когато чу да се стреля с петдесеткалибровите картечници.

Сол взе Спрингфийлда.

— Не съм сигурен как ще дойдат — пеша или с хеликоптери.

Той дръпна затвора, извади барабана и го замени с нов, който извади от джоба си. След това бутна затвора на място.

После натисна газта, подкара мотоциклета през дърветата и премина през ливадата. Като се огледа назад, Крис видя хеликоптера да се върти, след което се спусна в тяхна посока.

— Видяха ни!

Сол завъртя кормилото назад към дърветата. Картечни откоси опърлиха земята. Хеликоптерът прелетя над тях. Отвратителния му силует закри слънцето. Изведнъж проблесна отново. Сол подкара мотоциклета в гората. Скачайки от него, той се прицели през клоните към хеликоптера в момента в който се завъртя остро над ливадата.

— Спрингфийлда не може да свали хеликоптер — каза Крис.

— Този може.

С корпуса напред хеликоптерът започна вертикално да приближава към дърветата. Сол натисна спусъка на Спрингфийлда и отскочи. Учуден, Крис видя резервоарът на хеликоптера да експлоадира. Той скочи, за да се прикрие и закри очи. Късове от корпуса и покрива, от перката и подпорите избухнаха и изхвърлиха огнени топки във всички посоки през ливадата. Огромна част от тялото увисна застрашително и падна изведнъж.

— Аз извадих заряда на патрона, напълних го с фосфор и го запуших, за да не прониква въздух — каза Сол.

— Другите хеликоптери…

— Те ще тръгнат насам. Ще претърсят този край на долината. Ние ще се върнем в другия край, където те вече са търсили.

Сол грабна мотоциклета. Крис бързо се качи. Те се втурнаха обратно по дивечовата пътека. Двайсет секунди по-късно другите хеликоптери изреваха край тях, на път към горящите отломки в долината.

Елиът сграбчи телефона в оранжерията. Дългото му слабо тяло се приведе. Главата го болеше.

— Разбирам — каза той нетърпеливо. — Не, не ми се оправдавайте. Не свършихте успешно работата. Това има значение, а не защо сте се провалили. Изчистете бъркотията, която сте направили. Използвайте други екипи, продължавайте да ги следите.

Той все още носеше черния костюм и жилетката. Беше си препасал висока до гърдите престилка.

— Разбира се, но аз предполагах, че вашият екип е също толкова добър. Изглежда преценката ми е била грешна. Съжалявам също, повярвайте ми.

Като остави телефона, той тръгна към една маса с наредени саксии. Толкова беше уморен, че коленете му се подгъваха.

Всичко вървеше погрешно. Ударът на фондация „Парадигма“ трябваше да е прост. Беше необходимо да се обвини един човек. Мъж, който не би могъл да докаже, че е следвал заповеди. Но той трябваше да бъде убит точно в момента, в който се опитва да се пребори с нападателите си. „Съвсем просто“ — помисли си Елиът. — „Педантично планирано“. Избра Сол, защото бе евреин. Защото за удара трябваше да се вини някой друг, а не Елиът. Така че защо не евреин? Елиът уреди предишните задачи на Сол да не потръгнат. Например чистачката да влезе в стаята, когато не трябва. Да направи така, че Сол да изглежда неконтролируем. Това, че изпрати Сол да играе комар в Атлантик сити, бе друг начин да го компрометира. Сол трябваше да придобие поведение на агент, който е тръгнал към провал — мошеник зад маска на спасител. Чудесен, прецизен план.