Братството на розата

— И не повишавай глас!

— Ти луд ли си да идваш тук? Всички те преследват.

— За това искам да поговоря с теб — Сол изучаваше лицето й — тъмните нежни скули, дълбоките кафяви очи и пълните устни. Удържа порива си да погали кожата й.

— Ставаш все по-хубава.

Ерика поклати глава с недоверие.

— Колко време мина? Десет години? И се появяваш изневиделица, затънал до гуша в неприятности. Това ли е всичко, което можеш да кажеш?

— Да не би да предпочиташ да ти кажа, че ставаш все по-грозна?

— Господи Исусе Христе…

— Не би трябвало една еврейка да говори така.

Тя отчаяно повдигна ръце.

Той се стегна.

— Моля те, дръж ръцете си на ръба на масата — повтори той.

Тя въздъхна и се подчини.

— Това не може да е случайност. Не може просто така да дойдеш тук.

— Проследих те от апартамента ти.

— Защо? Можеше да се качиш.

— За да намеря съквартирантка или някой, който очаква да се свържа с теб? — той поклати глава. — Реших, че е по-добре на неутрална територия. Защо са след мен?

— Наистина ли не знаеш? — погледна тя учудено. — Заради Банкок. Крис е нападнал убежището — Гласът й беше тих, но напрегнат. Шумът от кухнята не позволяваше на останалите посетители да я чуят.

— Но Банкок беше след това. Какво общо имам с това?

— След какво? Не се прави, че не разбираш.

— Само ми кажи.

— Крис уби руснак. КГБ издаде заповед срещу него. Според правилата всички останали мрежи трябва да помагат.

— Знам това. Но какво общо има то с мен? Атлантик Сити беше преди Банкок.

— За какво говориш? Преди пет дни получихме съобщение от твоята агенция — потвърждение на заповедта. Крис е забелязан в Колорадо. В съобщението се казваше, че ти му помагаш. ЦРУ заяви, че си изменник и нареди да те убият заедно с Крис.

— Елиът — измърмори Сол.

— За бога, ще ми кажеш ли какво…? — изнервена, тя забеляза втренчените погледи на останалите посетители. — Не можем да говорим тук.

— Къде тогава?

Сол се взираше в тъмнината през прозореца към далечните светлини на монумента на Вашингтон.

— Добро разположение.

— На десет пресечки от посолството ни — каза Ерика зад него.

Изобщо не го интересуваше гледката. Той гледаше през прозореца, за да я провери. Беше нащрек и очакваше тя да се опита да го убие. Но след като тя не го направи, той дръпна завесите и запали една от лампите в ъгъла, като я нагласи така, че фигурите им да не хвърлят сенки върху завесите.

Сол закима, одобрявайки всекидневната. Мебелите бяха обикновени, но подбрани с вкус и изискани. Вече беше претърсил спалнята, кухнята и банята. Не намери нито съквартирантка, нито някой друг, точно както тя бе обещала.

— А микрофони?

— Проверих тази сутрин.

— Сега е вечер.

Той включи телевизора. Не защото искаше да заглуши разговора им, а защото се нуждаеше от постоянен звук, за да провери нещо. Беше видял портативно радио в кухнята. Сега го взе, включи го и го настрои на УКВ. Раздели стаята на части и започна да проверява дали няма подслушватели, като бавно движеше копчето на радиото. Скритите микрофони обикновено се настройваха на УКВ, на честота, която не се използва в района. Подслушващият просто трябваше да изчака на някое близко и сигурно място, да настрои радиото си на избраната честота и да слуша всичко, което се казва около поставените микрофони. По същия начин Сол се опитваше да засече нещо. Ако чуеше звука от телевизора, докато въртеше копчето за настройка на радиото, това означаваше, че са подслушвани. В този случай обаче, каквато и да е УКВ честота да изпробваше, не чу смеха, който идваше от телевизора. Сол провери тавана, стените, мебелите, пода. Доволен от това, той изключи радиото и телевизора. Стаята остана неестествено тиха.

— Святото убежище? — каза той така, сякаш разговорът им в ресторанта не е прекъсвал. — Това ли е единствената причина, заради която вашите хора са след мен? Защото помагам на Крис ли?

— Какви други причини може да има? — Ерика разтревожено повдигна вежди. — Мразим да помагаме на руснаците, но святостта на убежището трябва да се възстанови. Законът на Абелар е най-важен. Ако го нарушим, потъваме в хаоса.

— Тогава, ако имаше възможност, би ли ме убила? Приятелят евреин, почти любовник?

Ерика не отговори. Тя свали сакото си. Двете най-горни копчета на ризата й се бяха отворили от учестеното дишане.

— Ти ми предостави възможност преди няколко минути, когато гледаше през прозореца. Аз не я използвах.

— Защото знаеш, че го направих нарочно, за да видя реакцията ти.

Тя се усмихна.

Проблясващата възбуда в очите й го накара също да се усмихне. Тя го привличаше така, както и преди десет години. Искаше му се да я попита как е, какво се е случило с нея откакто не са се виждали.

Но трябваше да се отрече от себе си. Можеше да се довери единствено на брат си.

— Освен това, Крис е отвън. Ако ме беше убила…

— Предположих, че си се подсигурил. Той ще отмъсти. Глупаво е да се опитвам да направя каквото и да било, без да съм ви събрала и двамата на едно място.