Братството на розата

При първата канонада от куршуми, която изтръгна вратата, Сол залегна и чу, че Ерика направи същото. Инстиктът му подсказваше да запълзи към кухнята или банята. Но изведнъж вместо през вратата, куршумите започнаха да влизат пробивайки стената на височината на кръста, а после се отклоняваха надолу. Килимът, по който трябваше да пълзи до другата стая, се издуваше вълнообразно от ударите. Парчета от него рикошираха заедно с куршумите и оставяха отчетливи следи напред и назад, от края на стаята до средата, където лежеше Сол. Те с Ерика трябваше да се претъркулят в обратна посока, далеч от куршумите, към стената до вратата. Чувстваше как въздухът трепти над него. Парченца мазилка го посипваха. Килимът бързо се заиздува още по-близо до него. Ако противникът свали по-ниско целта си…

Неочаквано вратата се сгромоляса. Сол насочи Беретата си. Чу два пистолетни изстрела, падане на тяло, крясъци, експлозия и после тишина.

Той се изправи на крака плътно до стената, усещайки, че Ерика прави същото. Дочу викове и се прицели в сянката до вратата.

— Сол! — извика някой. Сянката влезе.

Сол премести пръста си от спусъка. В това време Крис се извърна и надникна иззад стената.

— Ранен ли си?

Сол поклати глава.

— Какво се случи?

— Нямаме време! Трябва да се измъкваме оттук!

В коридора започнаха да се отварят врати. Някаква жена плачеше. Друг човек викаше:

— Обадете се в полицията!

Крис се вцепени, виждайки нещо зад Сол.

— Какво става?

Сол се обърна към Ерика, защото помисли, че е ранена. Тя ги гледаше, застанала зад един стол. Беше извадила скрит пистолет, също Берета.

— Не!

Тя се прицели в Крис. Сол си спомни това, което му беше казала преди малко. Би било глупаво да се опитва да убие Сол, ако преди това не е имала възможност да стреля по…

— Не!

Много късно. Тя стреля. Сол чу гадното шляпане, когато куршум пробива човешка плът. Стон. Той се завъртя. Зад Крис стоеше мъж, изпуснал пистолета си до стената, а от гърлото му пръскаше кръв.

Крис се хвана за едната си буза:

— Господи!

— Не те улучих — промълви Ерика.

— Само на половин сантиметър! Куршумът мина през косата ми!

— Нима предпочиташе да те беше убил?

През открехнатия прозорец се чуваше как вият сирени.

Ерика бързо тръгна към вратата. Сол я последва.

— Откъде пък се взе тоя?

Видя отговора си като наближи коридора, разбутвайки телата по пода. Нататък по коридора, от съседния апартамент един мъж бе насочил Узи. Ерика стреля. Сол и Крис стреляха след секунда. Човекът се преви надве и се строполи на пода, а пръстът му все още беше на спусъка. Узито се изплъзна от ръцете му.

Ерика се затича към асансьора.

— Не — извика й Сол. — Така ще ни хванат!

— Не спори, за бога!

Тя натисна копчето на асансьора без да обръща внимание на локвите кръв и труповете. Вратата плавно се отвори. Тя набута Сол и Крис вътре, натисна номер 5 и вратата се затвори.

Стомахът на Сол се сви щом асансьорът тръгна нагоре.

— Не можем да слезем надолу — каза тя. — Господ знае кой е във фоайето. Полицията или… — Като наближиха, тя издърпа някаква дъска на тавана на асансьора.

Сол се успокои, като видя капак под дъската. „Авариен изход“.

— Проверих го още в деня, когато наемах апартамента — каза тя. — В случай, че се нуждая от собствен маршрут за бягство.

Сол бутна капака, за да го отвори. Асансьорът спря. Стомахът му се отпусна. Видя как Крис натиска бутона, който държи вратата отворена. Сол скочи и се хвана за края на капака, измъкна се през тесния отвор и коленичи в мрака. Протегна се, за да хване ръката на Ерика и усети миризмата на грес по въжетата на асансьора зад него.

— Не са имали нужда да подслушват или да наблюдават апартамента ми отвън — Ерика се изкачи до него. — Нали видя, имаше двама в съседния апартамент. Обадили са се за помощ веднага, щом ти се появи.

Подадоха на Крис дъската от асансьора. Той се извъртя като червей, наведе се надолу и постави дъската на мястото й. После затвори капака.

— Сега какво? Всемогъщи Боже, какъв прах! Трудно дишам!

— Над нас. На покрива има надстройка за асансьора. Там са механизмите — гласът на Ерика проехтя в тъмнината. Тя се изкачи. Обувките й се хлъзгаха по бетонната стена.

Сол се приближи и докосна метална преграда. В момента, когато обувките му бяха вече извън покрива на асансьора, той чу някакво боботене. Не! Асансьорът слизаше надолу! Той залитна:

— Крис!

— Зад теб съм!

Пръстите на Сол почти се изплъзнаха от мазната преграда. Ако падне, ако асансьорът слезе до долу… Той си представи как тялото му продънва покрива на асансьора и се завъртя, за да се хване по-добре за преградата. Ръката на Ерика стисна здраво китката му. Той се изкатери.

— Наведи си главата — нареди Ерика. — Машините са точно над теб.

Сол усети задвижването на машината, раздвижването на въздуха от въртящите се колела. Прегърби се заради една бетонна издатина.

— Якето ми — извика Крис. — Заклещи се в машините!

Боботенето им се усилваше от ехото в шахтата. Сол се обърна към него, безполезно, нищо не виждаше. Боботенето спря. Въжетата трептяха на едно място. Тишината го задушаваше.

Чу звука от късане на плат.