Братството на розата

„Добре“ — помисли си той. Сградата бе сигурна доколкото е възможно, въпреки че не хареса обикновените ключалки на външните врати и отсъствието на портиер. Колебаеше се дали да не продължи да наблюдава сградата от улицата. Проблемът беше, че от мястото си не виждаше задната част, нито пък можеше да разбере дали тези, които влизат, живеят там или преследват Сол. Освен това не беше сигурно дали опасността не е вътре. Предполагаше, че агенти на различните разузнавания — особено хората на Елиът — наблюдават всеки, към който той и Сол биха се обърнали за помощ. Разбира се, Ерика се числеше към техните приятели, въпреки че не бяха я виждали от 1973 г. Вероятно беше и никой да не подозира колко близки приятели са. Нуждаеха се от помощ сега и Крис се надяваше това наистина да е така. След като вече бе проверил сградата, се чувстваше по-спокоен. Знаеше, че апартаментът на Ерика е защитен. Преследвач не би могъл да стигне до четвъртия етаж, независимо дали с асансьор или по стълбите, без Крис да го забележи. Той се върна към стълбището, като остави вратата отворена и зачака да чуе звънеца на асансьора или стъпки.

Малко по-рано той се усмихваше от един покрив заедно със Сол. Гледаха как Ерика излиза от апартамента си и тръгва надолу по улицата. С удоволствие си спомни първата им среща през 1966 г, когато той и Сол бяха на специални тренировки в Израел. И тогава елегантността й беше предизвикателна. Макар и ветеран от Шестдневната Израелска война през 1967 и Октомврийската война от 1973 г., тя бе по-способна от всеки един мъж. „Каква ирония“ — мислеше си той. Докато в Америка силните жени се възприемаха като заплаха, в Израел ги смятаха за нещо много ценно, тъй като оцеляването на нацията не позволяваше да има полови предразсъдъци.

Разтревожи се от скърцането на някаква врата под него. Той се обърна към перилата и видя сенки на края на стълбите. Използва шума от лекото затваряне на вратата, за да се качи на горния етаж. Извади Маузера и се просна по корем върху студения бетон.

Сенките можеха да са и на хора, които живеят в сградата, но предпочитат да се качват пеша, вместо да използват асансьора. Ако се изкачат до горе, ще се изплашат от Маузера му. Трябваше да бяга.

Лампите бръмчаха почти прикривайки лекото шумолене от изкачващите се стъпки.

Втория етаж, помисли той. Не третия. Спряха. Почти си отдъхна, но те промениха предположението му.

Четвъртия, точно под него. Стъпките спряха. Той стисна Маузера и се вгледа в изкривените силуети пред себе си.

Прицели се. Дали не бяха наематели? Изкачваха се много бавно. След малко щеше да види лицата им. Постави пръста си на спусъка, готов да стреля.

Сенките спряха. Вратата долу се отвори и затвори.

Той се приведе и насочи Маузера към стълбите. Не видя никой и се спусна надолу. Внимателно отвори вратата и се заоглежда.

Двама мъже стояха на средата на коридора, обърнати наляво към апартамента на Ерика. Единият държеше автомат с отрязана цев и стабилен барабан, очевидно Узи. Другият издърпваше халката на една граната.

Крис ги видя твърде късно. Първият стреля. С продължителен и оглушителен тътен куршумите от Узито разбиха вратата на апартамента на Ерика. Касата на вратата изхвръкна във въздуха и парчетата с трясък западаха на килима. Парливата миризма на кордит изпълни коридора. Мъжът промени целта си и като продължаваше да държи спусъка на Узито, стреля към стената зад вратата. Другият освободи лостчето на гранатата си и ритна ключалката, готов да я хвърли, щом вратата се отвори.

Крис стреля два пъти. Мъжът се завъртя от двата удара в главата и в рамото, изпускайки гранатата. Първият се извърна и стреля в Крис. Въпреки шума, Крис чу звънец. Наведе се под стълбите. Стъпки изпълниха асансьора. Мъжът продължи да стреля. Сред гърмежите на куршумите се чуваше писък на хора, телата им се мятаха и падаха. Гранатата експлодира и трещенето от шрапнелите отекна из целия коридор. Ноздрите на Крис се разшириха от миризмата на кордит. Опитваше се да превъзмогне звънтенето в ушите си, за да чува шумовете в коридора.

Той предпазливо надникна през стълбището. Вдясно, пред асансьора двама мъже с Узита в ръцете лежаха в локва кръв.

Ясно. Две двойки блокираха двата пътя до този етаж. Но планът им пропадна. Асансьорът пристигна твърде късно. Втората двойка чу изстрелите и се включи, но бяха убити от мъжете, на които трябваше да помогнат.

Крис се обърна наляво. Този, който стреля по вратата на Ерика, се бе проснал до мъртвия си партньор, а главата му бе изхвръкнала.

Крис чу паникьосани гласове и тръгна по коридора. Всичко беше изчезнало и се виждаше всекидневната. Дъждът от куршуми бе обезобразил мебелите и счупил телевизора. Вместо завеси висяха дрипи.

„Сол?“ Нямаше тела.

Къде, по дяволите, бяха?